Блогът на Борис Чангъров

Duo Stoyanova - " Krivo Sadovsko Horo "

2011-08-29T18:42:00.000-11:00

http://duo.bluhm-de.com/

The identical twin sisters KETI + BOYANA STOYANOVA were born in 1980 in Plovdiv/Bulgaria.

They began playing the guitar at the age of 10. In 1994 they were admitted to the "Dobrin Petkov" School of Music in Plovdiv/Bulgaria, which they graduated with excellence in 1998. Their teachers were Mariya Gemedzhieva and Petko Genkov. Since that time they both have given many recitals and have won prizes from various competitions.

From 1998 to 2007 KETI and BOYANA studied in Bremen at the State College of Music in the master class of Prof. Bernard Hebb, which they graduated with Diploma and excellence.

Their training in the institution of higher education was supplemented by the master courses conducted by Prof. Carlos Bonell, John W. Duarte, Roland Dyens, Margarita Es-carpa, Prof. Oscar Ghiglia, Antigoni Goni, Prof. Bernard Hebb, Celso Machado, Carlo Marchione, Sonja Prunnbauer, Pepe Romero, Monika and Jurgen Rost, Pavel Steidl, Finn Svit, David Tanenbaum, Michael Troster, etc.

KETI + BOYANA STOYANOVA are laureates of many competitions, such as:
•
1994 KETI + BOYANA: Encouraging prize at the First International Young Guitarists Festival in Shumen/Bulgaria
•1995 KETI + BOYANA: Encouraging prize at the International Festival on the Classical Guitar in Plovdiv /Bulgaria
•1996 BOYANA: Encouraging prize at the "Youth Competition of the Music Academy" and special prize of the Spanish Embassy in Sofia at the International Festival on the Classical Guitar in Plovdiv / Bulgaria
•1997 KETI: 1st prize, and BOYANA: 3rd prize at the International Festival on the Classical Guitar in Plovdiv/Bulgaria
•2002 KETI + BOYANA: Laureates at the 11th International Guitar Duo Competition in Mon-telimar/France
•2003 KETI + BOYANA: 1st prize at the "Open Strings"Festival in Osnabruck
•2005 KETI + BOYANA: 3rd prize at the "Young Energy Competition for Mixed Ensembles"in Bremen

DUO STOYANOVA constantly receive invitations for concerts all over the world, as jury members at competitions and teachers in master courses of the most celebrated guitar festivals, such as:

1998 + 2002 International Guitar Festival in Aalborg /Denmark

1999 Zeven Guitar Days in Zeven /Germany

2003, 2004 + 2006 International Guitar Festival in Rust/Austria

2003 International Guitar Festival in Lausanne/Switzerland

2004 International Guitar Festival in Morelia/Mexico, "Open Strings" Festival in Osnabruck / Germany

2005 International Guitar Festival in Cuenca/Ecuador, New Years Music Festival, NDK, in Sofia/Bulgaria, European Music Festival in Sofia / Bulgaria, International Guitar Festival in Lodsz/Poland

2005 + 2006 Neuenburg days of guitar in Neuenburg/ Germany

2006 Fifth Annual Texas Guitar Festival and Competition in Dallas/USA International Guitar Festival and International Competition for guitar duos in Bubenreuth / Germany

Periodically KETI + BOYANA STOYANOVA also give concerts solo or duo with an orchestra.

Their first, highly appreciated by the press CD "New York Fantasy"appeared in October 2004, published by Acoustic Music Records. Their curriculum vitae ends with the radio productions, such as on Bremen radio and the German radio.

At present KETI + BOYANA work on the preparing, premiere and recording of 10 sonatas of Domenico Scarlatti in collaboration with Jovan Pesec from Austria.

KETI + BOYANA STOYANOVA play the Hannabach-Guitars.
From 2002 DUO STOYANOVA are responsible for the advertisement of the "SAVAREZ" strings producer.

DUO STOYANOVA live since 1998 in Germany, and since 2007 in Hannover.

http://duo.bluhm-de.com/en/biographie

Duo Stoyanova - " Radomirska Kopaniza "

2011-08-29T18:38:00.000-11:00

http://duo.bluhm-de.com/

Die eineiigen Zwillingsschwestern KETI + BOYANA STOYANOVA wurden 1980 in Plovdiv/ Bulgarien geboren.

Sie begannen im Alter von 10 Jahren mit dem Gitarrenspiel.
Im Jahr 1994 wurden sie an der Musikschule "Dobrin Petkov" in Plovdiv/Bulgarien aufgenommen, die sie 1998 mit Auszeichnung verließen. Ihre Lehrer dort waren Maria Gemedjieva und Petko Genkov. Bereits während dieser Zeit haben beide sehr viele Konzerte gespielt und waren Preisträgerinnen mehrerer Wettbewerbe.

Von 1998 bis 2007 studierten KETI UND BOYANA in Bremen an der "Hochschule für Künste" in der Meisterklasse von Prof. Bernard Hebb, die beide mit Diplom und Auszeichnung abgeschlossen.

Ihre Studien wurden ergänzt durch Meisterkurse bei Prof. Carlos Bonell, John W. Duarte, Roland Dyens, Margarita Escarpa, Prof. Oscar Gighlia, Antigoni Goni, Prof. Bernard Hebb, Celso Machado, Carlo Marchione, Sonja Prunnbauer, Pepe Romero, Monika und Jürgen Rost, Pavel Steidl, Finn Svit, David Tanenbaum, Michael Troster u. a.

KETI + BOYANA STOYANOVA sind Preisträgerinnen zahlreicher Wettbewerbe, so z. B.
•
1994 KETI + BOYANA: Forderpreis beim "1rst International Competition for Young Bulgar-ian Guitarists" in Schumen/Bulgarien,
•1995 KETI + BOYANA: Forderpreis beim "International Competition Classical Guitar" in Plovdiv/Bulgarien,
•1996 BOYANA: Forderpreis beim "Akademischen Wettbewerb der Musikakademie" und Spezialpreis des Spanischen Botschafters in Sofia beim "International Competition Classical Guitar" in Plovdiv/Bulgarien,
•1997 KETI: 1. Preis und BOYANA: 3. Preis beim "International Competition Classical Guitar" in Plovdiv/Bulgarien,
•2002 KETI + BOYANA: Preisträgerinnen beim "11. Concours International de Guitare en Duo" in Montelimar/Frankreich,
•2003 KETI + BOYANA: 1. Preis beim "Open Strings" - Wettbewerb in Osnabrück,
•2005 KETI + BOYANA: 3. Preis beim "Young Energy Wettbewerb für gemischte Ensembles" in Bremen.

Das DUO STOYANOVA ist regelmäßig zu Konzerten, als Jury-Mitglieder bei Wettbewerben und als Dozentinnen von Meisterkursen bei den renommiertesten Gitarrenfestivals weltweit eingeladen, so z. B.

1998 + 2002 Internationale Gitarrenfestival in Aalborg/Dänemark
1999 Zevener Gitarrentage in Zeven/Deutschland
2003, 2004 + 2006 Internationale Gitarren Festival in Rust/Osterreich
2003 Internationales Gitarren Festival in Lausanne/Schweiz
2004 International Guitar Festival in Morelia/Mexiko, "Open Strings" - Festival in Osnabrück/Deutschland
2005 Festival International de Guitarra in Cuenca/Ecuador, New Years Music Festival, NDK, in Sofia/Bulgarien, European Music Festival in Sofia/Bulgarien, International Guitar Festival in Lodsz/Polen
2005 + 2006 Neuenburger Gitarrentage in Neuenburg/Deutschland
2006 Fifth Annual Texas Guitar Festival and Competition in Dallas/USA, Internationales Gitarren Festival und Internationaler Wettbewerb für Gitarrenduos in Bubenreuth/Deutschland

Regelmäßig konzertieren KETI + BOYANA STOYANOVA auch einzeln oder als Duo mit Orchester.

Ihre erste, von der Presse hoch gelobte CD "New York Fantasy" erschien im Oktober 2004 bei Acoustic Music Records. Rundfunk-Produktionen z. B. bei Radio Bremen und dem Deutschlandfunk runden ihre Biographie ab.

Derzeit arbeiten KETI + BOYANA an der Bearbeitung, Uraufführung und Aufnahme der 10 Sonaten von Domenico Scarlatti in Zusammenarbeit mit Jovan Pesec aus Osterreich.

KETI + BOYANA STOYANOVA spielen Hannabach-Gitarren.
Seit 2002 ist das DUO STOYANOVA Werbeträger des Saiten-Herstellers "SAVAREZ".

Das DUO STOYANOVA lebt seit 1998 in Deutschland, seit 2007 in Hannover.

http://duo.bluhm-de.com/biographie

Duo Stoyanova - " Chetvorno Horo "

2011-08-29T18:35:00.000-11:00

http://duo.bluhm-de.com/

The press says:

For a duo one can hardly wish something better than such mutual knowing of each other as it is with the twin sisters.

They successfully feel impulses together via a seemingly telepathic certainty.

Two charming young ladies, who shine with marked interpretation, maturity, and highest technical precision.
A distinctive feature of their playing is the feeling of lightness even during the most complicated passages .

http://duo.bluhm-de.com/en/welcome

Duo Stoyanova - " Gruncharsko Horo "

2011-08-29T18:32:00.000-11:00

http://duo.bluhm-de.com/

PRESSESTIMMEN

VOLLENDETE HARMONIE FÜR AUGE UND OHR Das Duo Stoyanova malt mit Gitarrenmusik in der Grünstadter Friedenskirche bunte Bilder - Mal zarte Klänge für die Stille, mal temperamentvoll tänzerisch.
Die bulgarischen Schwestern boten Gitarrenmusik von Klassik über Folklore bis Rock - ein großartiger Genuss der leisen Töne, bei dem die Virtuosinnen ständig die Rollen wechselten und dabei zu einer Einheit verschmolzen. Schon das äußere Erscheinungsbild der beiden ist vollendete Harmonie, weil sich die eineiigen Zwillinge völlig gleich präsentieren: in Frisur und golden glitzernden Kleidern, mit gleichen akustischen Gitarren und gleicher Körperhaltung. Sie gehen auf in den Melodien, die ihre Finger wie von selbst und mit göttlicher Leichtigkeit erzeugen.
... grandios interpretiert...
Die Schwestern, in ihrer Leidenschaft abgetaucht, sind hinreißend.

Rheinpfalz / Unterhaardter Rundschau; 19.05.2008

Und wieder einer von diesen Hummerschen Glücksgriffen ins musikalische Schatzkästchen!
Das Publikum erlebte in ausverkauftem Haus ein Konzert voller Melancholie, strahlender Vitalität und umwerfendem Charme.
Und das hat man selten: Dieses eindringliche klangliche Aha-Erlebnis von den ersten Takten an, man duscht förmlich unter einem Schwall warm schillernder Notentropfen. Unbekümmert und mit anmutig-östlichem Akzent becirct Boyana Stoyanova die Zuhörer, rät ihnen, sich „an den Stühlen festzuhalten", wenn in Jacob ter Veldhuis „Diapason" die Schwestern improvisatorisch Zwiesprache auf dem Instrument halten und dann „die Rockgitarre durchgeht!" Und tatsächlich präsentieren die beiden Meisterinnen sozusagen einen Hauch kammermusikalischer Rockmusik – einhörenswert und spannend.
Wer die Künstlerinnen beobachtet, genießt doppelt. Wie gespiegelt sind die Zwillinge aufeinander eingestellt, hier eine hochgezogene Augenbraue, da ein Nicken, mal ein tiefes Luftholen, ein Vorbeugen und dann immer wieder dieses Lächeln zu dieser schon unglaublich anmutenden spielerischen Balance – und dies so gut wie immer synchron. Dabei entsteht ein Klangbild von zarter Nonchalance, südländischer Leichtigkeit und ein sanftes Übergleiten in immer stimmige Rollenwechsel.

Peiner Allgemeine Zeitung; 25.02.2008

Bulgarische Zwillingsschwestern verzaubern mit melancholischen Klängen.
... Dafür bedarf es übersensibler Interpretinnen, wie es Keti und Boyana Stoyanova sind. Auf Effekthascherei verzichtet das Duo und setzt lieber auf diskrete, melancholische Mitteilungen...
Die bulgarischen Künstlerinnen zauberten in tiefgründiger Meditation Klangbilder von milder Melancholie und allen erdenklichen Befindlichkeiten - bis zu wohlgemuter Nonchalance oder Traurigkeit...
Die begeisterten Zuhörer erklatschten sich noch eine Besonderheit: Improvisationen eines "Mazedonischen Blues".

Frankenpost; 13.10.2007

In einer besonderen Begegnung mit der Kunst bezauberte das aus Bulgarien stammende klassische Gitarrenduo Stoyanova am Sonntag die zahlreichen Hörer in der bis auf den letzten Stuhl besetzten Saale-Galerie mit strahlender Vitalität und natürlichen Charme, ansteckendem südlichen Temperament und spieltechnischem Können. Was am Spiel der Gitarristinnen Keti und Boyana Stoyanova von den ersten musikalischen Takten an fesselte, war ein perfekt ausgeglichenes Empfinden für überzeugend klingende Balance und ein immenses Gespür für Zusammenspiel. Der emotionale, auch artistisch sichtbare Rollenwechsel beider Interpretinnen während der Wiedergabe, zwischen solistischer Freiheit und kammermusikalischem Denken, zwischen Melodieführung und Begleitung macht ihre interpretatorische Begabung faszinierend. Selbst in den Momenten der unerwarteten spontanen Steigerungen und romantischen Tempoabweichungen wirkt dieses Aufeinanderhören und Reagieren so harmonisch, als ob die beiden Gitarristinnen zu einer Person verschmelzen.
Nach dem langen Applaus erfreute das Duo mit den feurigen Strömen des makedonischen "Ethno-Blues" von Goran Ivanovic und des bulgarischen Volkstanzes "Horo" als Zugabe.

Ostthüringer Zeitung; 09.10.2007

... The Stoyanova sisters from Bulgaria, Keti and Boyana, were as delightful as ever, showing that almost miraculous sense of timing which is the hallmark of most duetting twins.
However, the Bulgarian charmers brought it off with much panache. Their encore, Horo, confirmed their high level of ability.

Classical Guitar Magazine; 04/2005

... Both guitarists interact extremely well with the listener in colourful and embracing melodies and harmonies which touches one deep inside. The tech-niques used are of a top-notch quality and express intimate and challenging musical jour-neys.
... not only showing fabulous team work but also the atmospheres created sounds like po-etry which touches ones deepest feelings. Admirable is the modern approach of DUO STOYANOVA presenting us new dimensions in classical guitar music trespassing brilliant musical borders.

Bridge Guitar Reviews (Henk te Veldhuis); Dezember 2004

... Im Zusammenspiel begeistern sie sowohl in gesanglichen und klangvollen als auch in rhythmisch-akzentuierten Passagen, und gemeinsam empfundene Impulse gelingen ihnen mit telepathischer Sicherheit.

Tageszeitung Osnabrück; 06.10.2003

... Sie sind ein sensibel aufeinander eingestimmtes Duo mit einer für ihr Alter erstaunlichen Fülle an nationalen und internationalen Konzerterfahrungen...
... zeigen zupackendes und präzises Spiel zweier technisch ziemlich kompletter Gitarristinnen, die souverän die Details ihres Vortrags wie den differenzierten Einsatz der Dynamik oder feine Rubati gestalten.

Zevener Tageszeitung; 27.05.1999

http://duo.bluhm-de.com/pressestimmen

Тракийската тройка - " Мавер кехая и ръченица "

2011-08-20T13:02:00.000-11:00

Тракийската тройка / The Thracian Trio :

Стоян Величков - кавал / Stoyan Velichkov - kaval

Михаил Маринов - гъдулка / Mihail Marinov - gadulka

Румен Сираков - тамбура / Roumen Sirakov - tambura

--------------------------------------------------------------------------

Стоян Величков е роден през 1930 г. в бургаското село Зидарово. Музикалната дарба наследява от родителите си, но да свири на кавал се научава сам. Работи упорито и става популярен в родния си край. По-късно се явява на конкурс в Ансамбъла за народни песни на БНР и се класира на първо място. Стоян Величков отдава на този ансамбъл следващите 35 години от живота си. Говори за радиото като за свой дом – там се усъвършенства и записва много мелодии от Странджа и Тракия – фолклорни области в Южна България.

Постъпването на Стоян Величков в Ансамбъла на БНР се оказва благодатно за по-нататъшните му творчески изяви.

Създава „Странджанската група” през 1956 г., „Тракийската тройка” - през 1968 г. и група „Балкана” – 1988 г. Това са камерни групи за народна музика, с които Стоян Величков концертира по цял свят. Става любимец на публиката със своя „меден кавал”. Единодушно е мнението на специалистите, че за него важи известната фраза „кавалът свири, говори”. Блестящ инструменталист, отлично познаващ особеностите на стила, Стоян Величков сякаш разказва със своя кавал. Нежно изваяният тон, лекотата на свирене и винаги премереният въздух са характерни за майсторския му стил. Продължител на традицията, завещана от големите кавалджии Никола Ганчев и Цвятко Благоев, Стоян Величков става учител на цяло поколение музиканти в България и по света. Омаяни от изкуството му, негови ученици стават фолклористите Симон Льонбах - Дания, Дона Бюканън - САЩ и много други.
През годините Стоян Величков свири с различни състави, но не променя стила си, който е наследил от своите предшественици. Ето какво споделя музикантът по тази тема: „Ако някой композитор промени моята мисъл в хорото, аз отказвам да свиря. Искам да звучи така, както съм го чул от баща си - нищо че е старовремско. Търся новости само в съпровода на мелодията и се старая да свиря още по-добре на моя любим инструмент.”

http://www.balkanfolk.com/bg/artist.php?id=176

-------------------------------------------------------------------------

Румен Сираков (01 октомври 1941) e сред емблематичните народни музиканти днес. Свирач на тамбура, аранжор и композитор, преподавател, Румен Сираков бележи модернизационните процеси, свързани с развитието на тамбурата и тамбурджийското свирене, с промяната на изпълнителските контексти на този традиционен инструмент.
Роден и израстнал в музикално семейство от Радомирското село Блатешница, Румен просвирва на пищялка и двоянка на 6-годишна възраст. Като ученик в София свири на тромпет и кларинет в духови оркестри и завършва школа по класическа китара. Заедно с това, под въздействие на свирните на дядо си Димитър и баща си Павел Сираков, живее с граовската народна музика и открива тамбурата.
На 17 години с конкурс е приет за инструменталист в Ансамбъла за народни песни при БНР. През 1968 г. с кавалджията Стоян Величков и гъдуларя Михаил Маринов създават “Тракийската тройка” – тази формация ще се превърне в една от най-популярните групи за съпровод на записи и концерти.
Като инструменталист Румен Сираков работи с някои от най-известните народни оркестри: групата на Борис Карлов, Леновската група, оркестрите на Коста Колев и Петко Радев. Като участник в народни оркестри Румен Сираков е съпровождал изпълнения на някои от най-известните народни певци: Борис Машалов, Гюрга Пинджурова, Мита Стойчева, Атанаска Тодорова, Йовчо Караиванов, Костадин Гугов, Вълкана Стоянова, Славка Секутова, Янка Танева, Павел Сираков, Сестри Аджови.
През 1978 г. с акордеониста Георги Емилов създават Оркестър “Славия”, на който Румен Сираков е ръководител.
Румен Сираков е един от първите преподаватели по тамбура в България с дългогодишна педагогическа практика в Двореца на децата в София.
В средата на 80-те “Тракийската тройка” заедно с Трио “Българка” съставят група “Балкана”. Продуцирана от Джо Бойд, тази формация, в която участва Румен Сираков, представя българската народна музика на стотици концерти в чужбина (САЩ, Австралия, Западна Европа). От това време датират контактите на Румен Сираков с легендарни имена от световната попмузика – Джордж Харисън, Ерик Клептън, Кейт Буш.
Румен Сираков е не само виртуозен изпълнител, но и талантлив автор. Създал е десетки инструментални мелодии и народни хора, сред които хитовите “Ихтиманско хоро”, “Огнено хоро”. Някои от тях са в духа на граовската и шопската локална традиция (“Жочкино хоро”, “Земенска ръченица”, “Блатешничка копаница”). Други са композирани върху песенна основа (“Стойниното лице”, “Криво хоро”, “Цонино хоро”). Трета част от Руменсираковото творчество представляват хора, писани с педагогическа цел и включени в учебни и методически издания (“Дидино хоро”, “Четворно”, “Радомирско хоро”). Някои от творбите на Румен Сираков са сред най-популярните образци на модернизирания фолклор (“Кюстендилско хоро”, “Ранбосилковско хоро” в диско-фолк аранжименти на Димитър Пенев). Сираков е автор и на пиеса-концертино за соло тамбура и народен оркестър, утвърдила се като класика и влязла в програмите на специализираните учебни заведения (“Пиеса за тамбура”).
През своята почти половинвековна изпълнителска практика Румен Сираков формира и налага в практиката новаторски изпълнителски стил при свиренето на тамбура, създава своя школа, променя и развива традициите на тамбурджийското свирене в България. Според самия Румен Сираков новаторският му принос е в променената постановка (лявата ръка прилага цигулкова постановка на грифа, като за пръв път се използва и четвъртия пръст, а дясната ръка движи перото, раздробявайки четвъртините на триоли). Манол Тодоров добавя, че Румен Сираков използва в свиренето си прийоми от други традиционни народни инструменти (сечене и клепане от кавала, смяна на един пръст с друг от гъдулката), обогатява своя изпълнителски почерк с разнообразна орнаментика. Според Костадин Бураджиев приносите на Румен Сираков в развитието на свиренето на тамбура са свързани освен с постановката на лявата ръка и с тази на дясната – за разлика от старите изпълнители, ръката при Сираков не лежи върху резонаторната дъска, а върху струнника, при което движението на перото е само от китката.
Извън датите и заглавията, термините и специализираната информация, остава може би най-важното – човекът Румен Сираков, неговата чувствителност и нрав. Съчетаващ в себе си трудолюбието на работохолика и бягствата от битието на бохема, граовското чувство за хумор и славянския лиризъм в душата, пиетета към традицията със смелостта да я разрушаваш и надмогваш, Румен Сираков излъчва чрез своята музика топлотата и неспокойните дръзновения на една голяма човешка душа.

Лозанка Пейчева

http://www.bgfolklore.bulboard.com/vt100.html

Тракийската тройка - " Песен и хоро "

2011-08-20T13:00:00.001-11:00

Тракийската тройка - " Макамлийско хоро "

2011-08-20T12:58:00.001-11:00

Manowar performing the national anthem of Bulgaria - " Мила Родино "

2011-08-18T21:35:00.000-11:00

Live in Kavarna / Bulgaria ,

30 june / 2007

Владимир Высоцкий - " Спасите наши души " , София / Болгария , Cентябрь / 1975 г.

2011-07-29T22:39:00.004-11:00

Уходим под воду
В нейтральной воде.
Мы можем по году
Плевать на погоду, -
А если накроют -
Локаторы взвоют
О нашей беде.

Спасите наши души!
Мы бредим от удушья.
Спасите наши души!
Спешите к нам!
Услышьте нас на суше -
Наш SOS все глуше, глуше, -
И ужас режет души
Напополам...

И рвутся аорты,
Но наверх - не сметь!
Там слева по борту,
Там справа по борту,
Там прямо по ходу -
Мешает проходу
Рогатая смерть!

Спасите наши души!
Мы бредим от удушья.
Спасите наши души!
Спешите к нам!
Услышьте нас на суше -
Наш SOS все глуше, глуше, -
И ужас режет души
Напополам...

Но здесь мы - на воле, -
Ведь это наш мир!
Свихнулись мы, что ли, -
Всплывать в минном поле!
"А ну, без истерик!
Мы врежемся в берег", -
Сказал командир.

Спасите наши души!
Мы бредим от удушья.
Спасите наши души!
Спешите к нам!
Услышьте нас на суше -
Наш SOS все глуше, глуше, -
И ужас режет души
Напополам...

Всплывем на рассвете -
Приказ есть приказ!
Погибнуть во цвете -
Уж лучше при свете!
Наш путь не отмечен...
Нам нечем... Нам нечем!..
Но помните нас!

Спасите наши души!
Мы бредим от удушья.
Спасите наши души!
Спешите к нам!
Услышьте нас на суше -
Наш SOS все глуше, глуше, -
И ужас режет души
Напополам...

Вот вышли наверх мы.
Но выхода нет!
Вот - полный на верфи!
Натянуты нервы.
Конец всем печалям,
Концам и началам -
Мы рвемся к причалам
Заместо торпед!

Спасите наши души!
Мы бредим от удушья.
Спасите наши души!
Спешите к нам!
Услышьте нас на суше -
Наш SOS все глуше, глуше, -
И ужас режет души
Напополам...

Спасите наши души!
Спасите наши души...

1967
--------------------------------------------------------------------------
Спасибо большое - http://vysockiy.ouc.ru/ ,

" СЕНАТМЕДИЯ / SENATMEDIA " и " дэмон1830 / demon1830 "

для хорошие

(_" йоутубе видео'видения и пoэзии "_)

Удача

и ...

(_" будущее без'брежного "_)

Опубликовал :

Чангъров , Борис Георгиев ;)

Владимир Высоцкий - "Песенка о слухах" , София / Болгария , Cентябрь / 1975 г.

2011-07-29T22:30:00.001-11:00

Сколько слухов наши уши поражает,
Сколько сплетен разъедает, словно моль!
Ходят сухи, будто все подорожает -
абсолютно, -
А особенно - штаны и алкоголь!

Словно мухи, тут и там
Ходят слухи по домам,
А беззубые старухи
Их разносят по умам!

- Слушай, слышал? Под землею город строют, -
Говорят - на случай ядерной войны!
- Вы слыхали? Скоро бани все закроют -
повсеместно -
Навсегда, - и эти сведенья верны!

Словно мухи, тут и там
Ходят слухи по домам,
А беззубые старухи
Их разносят по умам!

- А вы знаете? Мамыкина снимают -
За разврат его, за пьянство, за дебош!
- Кстати, вашего соседа забирают,
негодяя, -
Потому что он на Берию похож!

Словно мухи, тут и там
Ходят слухи по домам,
А беззубые старухи
Их разносят по умам!

- Ой, что деется! Вчерась траншею рыли -
Так откопали две коньячные струи!
- Говорят, шпионы воду отравили
самогоном.
Ну а хлеб теперь - из рыбной чешуи!

Словно мухи, тут и там
Ходят слухи по домам,
А беззубые старухи
Их разносят по умам!

Закаленные во многих заварухах,
Слухи ширятся, не ведая преград, -
Ходят сплетни, что не будет больше слухов
абсолютно.
Ходят слухи, будто сплетни запретят!

Словно мухи, тут и там
Ходят слухи по домам,
А беззубые старухи
Их разносят по умам!

1969
--------------------------------------------------------------------------
Vladímir Semyonovich Vysotsky (en ruso: Влади́мир Семёнович Высо́цкий, Vladímir Semyonovich Vysotskyj) (25 de enero de 1938, Moscú – 25 de julio de 1980, id.) fue un cantante, compositor, poeta y actor ruso de la Unión Soviética, de ascendencia rusa y judía. Su carrera artística tuvo una gran trascendencia y prolongada influencia en la cultura rusa.

Leer más en Wikipedia ;)

Vladimir Semënovič Vysockij, in russo: Владимир Семёнович Высоцкий[?], traslitterato pure come Vysotsky o Vysotskij (Mosca, 25 gennaio 1938 – 25 luglio 1980), è stato un attore, chitarrista e poeta russo.

Per saperne di più su Wikipedia ;)

Vladimir Semionovitch Vyssotski (en russe : Владимир Семёнович Высоцкий), aussi retranscrit en Vyssotsky ou Vissotsky, (né le 25 janvier 1938 et mort le 25 juillet 1980} est un grand auteur-compositeur-interprète et un acteur de théâtre et de cinéma soviétique.

Lire la suite sur Wikipedia ;)

'Vladimir Vysotsky (1938 - 1980) foi um cantor, compositor, poeta e ator soviético (russo) de ascendência judaica, cuja carreira teve um efeito imenso e duradouro sobre a cultura russa. Embora conhecido como um cantor e compositor, ele também era um ator de destaque no teatro e de talento multifacetado. Vladimir Vysotsky é frequentemente descrito pela palavra "bardo" (бард), que adquiriu um significado especial na União Soviética. Vysotsky nunca entusiasmou-se com este termo, no entanto. Considerava-se sobretudo um ator e escritor, em vez de um cantor, e uma vez comentou: "Eu não pertenço ao que as pessoas chamam de bardos e menestréis ou o que quer que seja." Apesar de seu trabalho ser ignorado pelo estabelecimento oficial soviético cultural, ele alcançou a fama notável durante sua vida, e até hoje exerce influência significativa sobre muitos dos músicos populares da Rússia e dos atores que desejam imitar seu status de ícone.

Leia mais em Wikipedia ;)

В.C.Высоцкий - " Про прыгуна в высоту " , София / Болгария , Cентябрь / 1975 г.

2011-07-29T22:18:00.002-11:00

Разбег, толчок... И - стыдно подыматься:
Во рту опилки, слезы из-под век, -
На рубеже проклятом два двенадцать
Мне планка преградила путь наверх.

Я признаюсь вам, как на духу:
Такова вся спортивная жизнь, -
Лишь мгновение ты наверху -
И стремительно падаешь вниз.

Но съем плоды запретные с древа я,
И за хвост подергаю славу я.
У кого толчковая - левая,
А у меня толчковая - правая!

Разбег, толчок... Свидетели паденья
Свистят и тянут за ноги ко дну.
Мне тренер мой сказал без сожаленья:
"Да ты же, парень, прыгаешь в длину!

У тебя - растяженье в паху;
Прыгать с правой - дурацкий каприз, -
Не удержишься ты наверху -
Ты стремительно падаешь вниз".

Но, задыхаясь словно от гнева я,
Объяснил толково я: главное,
Что у них толчковая - левая,
А у меня толчковая - правая!

Разбег, толчок... Мне не догнать канадца -
Он мне в лицо смеется на лету!
Я снова планку сбил на два двенадцать -
И тренер мне сказал напрямоту,

Что - начальство в десятом ряду,
И что мне прополощут мозги,
Если враз, в сей же час не сойду
Я с неправильной правой ноги.

Но я лучше выпью зелье с отравою,
И над собой что-нибудь сделаю -
Но свою неправую правую
Я не сменю на правую левую!

Трибуны дружно начали смеяться -
Но пыл мой от насмешек не ослаб:
Разбег, толчок, полет... И два двенадцать -
Теперь уже мой пройденный этап!

Пусть болит мая травма в паху,
Пусть допрыгался до хромоты, -
Но я все-таки был наверху -
И меня не спихнуть с высоты!

Я им всем показал "ху из ху", -
Жаль, жена подложила сюрприз:
Пока я был на самом верху -
Она с кем-то спустилася вниз...

Но съел плоды запретные с древа я,
И за хвост подергал все же славу я, -
Хоть у них толчковая - левая,
Но моя толчковая - правая!

1970
--------------------------------------------------------------------------
Wladimir Semjonowitsch Wyssozki (russisch Владимир Семёнович Высоцкий, wiss. Transliteration Vladimir Semёnovič Vysockij; * 25. Januar 1938 in Moskau; † 25. Juli 1980 ebenda) war ein sowjetischer Schauspieler, Dichter und Sänger.

Obwohl seine Platten beim staatseigenen Melodija-Label verlegt wurden, war Wyssozki ein für den sowjetischen Staat äußerst unbequemer Sänger und Dichter. In seinen Liedern sang er auch über Themen, die es offiziell in der Sowjetunion nicht gab: Prostitution, Verbrechen, Antisemitismus. Er ist auch heute noch ein fester Begriff in Russland und gilt dort als der größte Liedermacher des 20. Jahrhunderts.

Da viele seiner Lieder aufgrund ihres kritischen Inhalts von offizieller Seite nicht veröffentlicht wurden, wurden Tonbandmitschnitte seiner Konzerte nach dem Samisdat-Prinzip verbreitet und kursierten millionenfach im ganzen Land. Gelebt hat Wyssozki vor allem von seinen zahlreichen Film- und Theaterengagements.

Mehr dafür in

Wikipedia ;)

Владимир Высоцкий - "Песня микрофона" , София / Болгария , Cентябрь / 1975 г.

2011-07-29T22:14:00.001-11:00

Я оглох от ударов ладоней,
Я ослеп от улыбок певиц, -
Сколько лет я страдал от симфоний,
Потакал подражателям птиц!

Сквозь меня многократно просеясь,
Чистый звук в ваши души летел.
Стоп! Вот - тот, на кого я надеюсь.
Для кого я все муки стерпел.

Сколько раз в меня шептали про луну,
Кто-то весело орал про тишину,
На пиле один играл - шею спиливал, -
А я усиливал,
усиливал,
усиливал...

На "низах" его голос утробен,
На "верхах" он подобен ножу, -
Он покажет, на что он способен, -
Но и я кое-что покажу!

Он поет задыхаясь, с натугой -
Он устал, как солдат на плацу, -
Я тянусь своей шеей упругой
К золотому от пота лицу.

Сколько раз в меня шептали про луну,
Кто-то весело орал про тишину,
На пиле один играл - шею спиливал, -
А я усиливал,
усиливал,
усиливал...

Только вдруг: "Человече, опомнись, -
Что поешь?! Отдохни - ты устал.
Эта - патока, сладкая помесь!
Зал, скажи, чтобы он перестал!.."

Все напрасно - чудес не бывает, -
Я качаюсь, я еле стою, -
Он бальзамом мне горечь вливает
В микрофонную глотку мою.

Сколько раз в меня шептали про луну,
Кто-то весело орал про тишину,
На пиле один играл - шею спиливал, -
А я усиливал,
усиливал,
усиливал...

В чем угодно меня обвините -
Только против себя не пойдешь:
По профессии я - усилитель, -
Я страдал - но усиливал ложь.

Застонал я - динамики взвыли, -
Он сдавил мое горло рукой...
Отвернули меня, умертвили -
Заменили меня на другой.

Тот, другой, - он все стерпит и примет, -
Он навинчен на шею мою.
Нас всегда заменяют другими,
Чтобы мы не мешали вранью.

...Мы в чехле очень тесно лежали -
Я, штатив и другой микрофон, -
И они мне, смеясь, рассказали,
Как он рад был, что я заменен.

1971
--------------------------------------------------------------------------
Vladimir Semyonovich Vysotsky (Russian: Владимир Семёнович Высоцкий, Vladimir Semyonovich Vysotskij) (25 January 1938 – 25 July 1980) was an iconic Soviet-Russian singer, songwriter, poet, and actor whose career had an immense and enduring effect on Russian culture. Although best known as a singer-songwriter, he was also a prominent stage and screen actor. His popularity in Soviet Russia was enormous, and he became widely known for his unique singing style and for his lyrics, which featured social and political commentary in often humorous street jargon. His lyrics resonated with millions of Soviet people in every corner of the country; his songs were sung at house parties and amateur concerts. Though his work was largely ignored by the official Soviet cultural establishment, he achieved remarkable fame during his lifetime, and to this day exerts significant influence on many of Russia's popular musicians and actors who wish to emulate his iconic status.

More about in Wikipedia ;)

Владимир Высоцкий - " Я не люблю " , София / Болгария , Cентябрь / 1975 г.

2011-07-29T22:10:00.002-11:00

Я не люблю фатального исхода,
От жизни никогда не устаю.
Я не люблю любое время года,
Когда веселых песен не пою.

Я не люблю открытого цинизма,
В восторженность не верю, и еще -
Когда чужой мои читает письма,
Заглядывая мне через плечо.

Я не люблю, когда - наполовину
Или когда прервали разговор.
Я не люблю, когда стреляют в спину,
Я также против выстрелов в упор.

Я ненавижу сплетни в виде версий,
Червей сомненья, почестей иглу,
Или - когда все время против шерсти,
Или - когда железом по стеклу.

Я не люблю уверенности сытой, -
Уж лучше пусть откажут тормоза.
Досадно мне, что слово "честь" забыто
И что в чести наветы за глаза.

Когда я вижу сломанные крылья -
Нет жалости во мне, и неспроста:
Я не люблю насилье и бессилье, -
Вот только жаль распятого Христа.

Я не люблю себя когда я трушу,
Обидно мне, когда невинных бьют.
Я не люблю, когда мне лезут в душу,
Тем более - когда в нее плюют.

Я не люблю манежи и арены:
На них мильон меняют по рублю,
Пусть впереди большие перемены -
Я это никогда не полюблю!

1968
--------------------------------------------------------------------------
Владимир Семёнович Высоцкий (25 января 1938, Москва, РСФСР, СССР — 25 июля 1980, Москва, РСФСР, СССР) — советский поэт и бард, актёр, автор нескольких прозаических произведений. Лауреат Государственной премии СССР (1987 — посмертно).

Владимир Высоцкий сыграл десятки ролей в театре и кино, в том числе Гамлета («Гамлет», В. Шекспир), Лопахина («Вишневый Сад», А. Чехов). Наиболее интересные работы в кинематографе «Место встречи изменить нельзя», «Маленькие трагедии», «Интервенция», «Хозяин тайги», «Вертикаль»). Актер театра Драмы и комедии на Таганке в Москве, Россия, созданного Ю. П. Любимовым в финале Хрущевской оттепели 1964 года.

Владимир Высоцкий вошел в историю как автор-исполнитель своих стихов и песен под акустическую семиструнную «русскую» гитару.

По итогам опроса ВЦИОМ, проводившегося в 2010 году, Высоцкий занял второе место в списке «кумиров XX века» после Юрия Гагарина. Опрос, проведенный ФОМ в середине июля 2011 года, продемонстрировал, что несмотря на снижение интереса к творчеству Высоцкого, абсолютное большинство знает Высоцкого, а около 70 процентов ответили, что относятся к нему положительно и считают его творчество важным явлением отечественной культуры 20-го века ...

Eще " Mатериал " ...

... из Википедии — свободной энциклопедии ;)

Владимир Высоцкий - "Она была в Париже" , София / Болгария , Cентябрь / 1975 г.

2011-07-29T21:56:00.003-11:00

Наверно, я погиб: глаза закрою - вижу.
Наверно, я погиб: робею, а потом -
Куда мне до нее - она была в Париже,
И я вчера узнал - не только в нем одном!

Какие песни пел я ей про Север дальний! -
Я думал: вот чуть-чуть - и будем мы на ты, -
Но я напрасно пел о полосе нейтральной -
Ей глубоко плевать, какие там цветы.

Я спел тогда еще - я думал, это ближе -
"Про счетчик", "Про того, кто раньше с нею был"...
Но что ей до меня - она была в Париже, -
Ей сам Марсель Марсо чевой-то говорил!

Я бросил свой завод, хоть, в общем, был не вправе, -
Засел за словари на совесть и на страх...
Но что ей оттого - она уже в Варшаве, -
Мы снова говорим на разных языках...

Приедет - я скажу по-польски: "Прошу пани,
Прими таким, как есть, не буду больше петь..."
Но что ей до меня - она уже в Иране, -
Я понял: мне за ней, конечно, не успеть!

Она сегодня здесь, а завтра будет в Осле, -
Да, я попал впросак, да, я попал в беду!..
Кто раньше с нею был, и тот, кто будет после, -
Пусть пробуют они - я лучше пережду!

1966
--------------------------------------------------------------------------
Владимир Семьонович Висоцки (на руски: Владѝмир Семёнович Высоцкий) е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Роден е на 25 януари 1938 г. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз. След като умира, в личния му архив баща му и жена му Марина Влади намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми. След женитбата си за Марина Влади (и за двамата това е трети брак) има възможност да напуска родната си страна и да пътува най-вече до Франция и САЩ. От втория си брак с Людмила Абрамова има двама синове - Аркади (роден 1962) и Никита (роден 1964).

Смърт и признание

Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар. Това се случва на 25 юли 1980 година, но по-вероятно е смъртта му да е вследствие на злоупотреба с алкохол Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник „Вечерна Москва“, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като „Гласът на Америка“, свирят негови песни, а пред театър „Таганка“, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След смъртта му други руски бардове като Булат Окуджава и Юрий Визбор пишат песни за него. Марина Влади написва книга за него. Има и астероид, който е кръстен на Владимир Висоцки. През 1986 година посмъртно му бива дадено званието заслужил артист, а през 1987 година излизат игрален и документален филм за него.

Уикипедия ;)

Владимир Высоцкий , София / Болгария , кафе " Лoтoc " , 1975 г.

2011-07-29T21:50:00.000-11:00

" Изо всех зарубежных поездок Владимира Высоцкого его визит в Болгарию , состоявшийся в сентябре 1975 года, описан, пожалуй, лучше всего. Любопытно , что заслуги российских высоцковедов тут нет вовсе.
Обе работы, в которых содержится информация о пребывании Высоцкого в Болгарии, принадлежат перу болгарских исследователей -
Любена Георгиева и Анатолия Петрова . "

text from :

" SENATMEDIA "

Rob Halford - " Breaking The Law " ... with his 'Quartet' in Slavi's Show

2011-07-23T18:30:00.009-11:00

Dragan Kojic - Keba and Ku-Ku Band - " Mesecina " - " in Slavi's Show

2011-07-23T09:50:00.012-11:00

Dragana Mirkovic / Ku-Ku Band - " Placi Zemljo " in Slavi's Show , Bulgaria

2011-07-23T09:41:00.007-11:00

Ceca Raznatovic & Kuku Bend - " Kukavica " , at Slavi's show

2011-07-23T09:36:00.008-11:00

Vesna Zmijanac & Kuku Band - " Kazni me " ... at Slavi's show

2011-07-23T09:30:00.005-11:00

Joe Lynn Turner / Kuku Band / Nikolo Kozev - "Cant Let you go" ... at Slavi's Show

2011-07-23T09:26:00.005-11:00

Glen Hughes and Ku - Ku Band ... - " Keep On Moving " , in Slavi's Show

2011-07-23T09:20:00.004-11:00

Glenn Huges and Ku-Ku Band been ... - "Mistreated" , in Slavi 's show

2011-07-23T09:18:00.004-11:00

Лили Иванова - " Каминo "

2011-07-19T20:26:00.003-11:00

http://www.lili.bg/

Mузика / Текст : Мексиканска Народна Песен (: Canción Popular Mexicana ;)

Aранжимент: Иван Пеев

-------------------------------------------

Camino

Eres tu que vas caminando
dulce gaucho con guitarra

un pedasso del seello
que tu me cantas parpariando.

Ai camino, camino

tu que vienes caminando
esquchando mia guitarra

en una tierra de montana
i la luna me acompana.

Ai, ai, ai,
ai camino, camino

tu queres mi amor
en una tierra de montana

porque xa no me queres mi
quando la luna me acompana.

Lili Ivanova - " Camino " (: Canción Popular Mexicana ;)

2011-07-19T20:04:00.007-11:00

Lili Ivanova / Búlgaro: Лили Иванова / es una popular cantante búlgara, conocida por una larguísima trayectoria llena de éxitos y una inmensa discografía. Es considerada la leyenda por excelencia del Pop búlgaro.

Biografía

Lili Ivanova nació en la localidad de Kubrat el 24 de Abril de 1939.Comenzó su carrera musical en 1963 y desde entonces ha publicado muchos álbumes y un total de 89 sencillos: Lili Ivanova ha publicado singles en países como España, Alemania, Turquía y Rusia. En este úlitmo país llegó a ser muy popular, vendiendo una gran cantidad de discos en la antigua Unión Soviética.

Durante su carrera, ha cantado en varios idiomas, como Español, Alemán, Ruso, Italiano o Hebreo, y ha realizado giras y conciertos en países como Japón, Cuba, Yugoslavia, Grecia, Hungría, Polonia y Portugal. Aparte de estos conciertos, también ha realizado apariciones cantando para la diáspora búlgara en países como los Estados Unidos u otros países con presencia de una comunidad búlgara.

Galardones y premios

1. La llave de plata - Bratislava (1966).
2. Más de cien premios internacionales (desde 1966 a 1976).
3. Lili Ivanova fue nombrada como una de las mujeres más conocidas por la Asociación internacional de mujeres. [cita requerida] Plantilla:Specify
4. Lili Ivanova recibió el galardón Stara Planina, de parte del presidente de Bulgaria, Petar Stoyanov, por su enorme contribución a la música Pop búlgara (1999).

Discografía / Álbumes de estudio

1963: Recital
1967: Uličkata malka
1968: More na mladostta
1969: Tozi svjat e tăj prekrasen
1970: Camino
1972: Običam te
1973: Večnost
1975: Tango
1976: Stari moj prijatelju
1977: Gălăbăt
1978: Životăt ni săbira, životăt ni razdelja
1979: Mojat grad
1981: Predupreždenie
1982: Hits in German
1982: Šturce
1983: Srceto te izbra
1984: Iskam te
1986: Lili86
1987: Ti me povika
1989: Težka svatba
1993: Hazart
1996: Gotovi li ste ljubov?
1998: Časten slučaj
2000: Vetrove
2001: Live In Concert
2003: Iljuzija narečna ljubov
2005: Retro - Golden Hits Russia
2006: Bez Pravila
2009: One Love
2010: Tozi svjat e žena

Recopilatorios

1999: Time For Sax - Hits by Lili Ivanova
2003: The Best 1
2003: The Best 2

Wikipedia ;)

Más información acerca de Lili Ivanova de

http://www.lili.bg/

Лили Иванова - " Осъдени души "

2011-07-19T19:50:00.001-11:00

Тъпо е! Възпяват любовта, а се мразят

http://www.lili.bg/

дата: 08.07.2006

автор / медия: вестник 24 часа

Лили не заслужава обидите на Митко Щерев.
Да се разберат и пак за изпеят " Осъдени души " .

Лили Иванова дължала пари на композитора Митко Щерев. Той бил получавал 300 лв. Като пианист на концертите й, а сега тя давала такава сума на днешния си пианист, който бил кръчмарски музикант. Примата на поп- музиката вземала отгоре на всичко награди, които не заслужавала. Затова той предприел епохално разследване за рождената й дата – за да покаже, че примата криела възрастта си, за да печели незаслужено конкурси. И композиторът на най- прекрасните песни на Лили риторично попита не бива ли да се сезира прокуратурата. Най- голямото му пък възмущение всъщност е от бельото, което Лили показва на сцената, докато изпълнява творчеството му.

Скандалът Щерев- Иванова удари като гръм и се нареди на челна страница между данъчния, който поискал милион подкуп, тайния евромилионер от „Топлофикация” и разпита на царя заради савойската афера.

Тази битка между любими на българите творци съвсем не ни изпълва със задоволство, че сме били първите, предоставили и територия.

Естествено е някои да потриват доволно ръце, когато известните се карат. Най малкото защото се успокояват, че пълно щастие няма. Докато хората са на плажа и в горещите офиси, четат и се забавляват. Истински губещи от махленската свада изненадващо се оказаха самите участници в нея. Не прави чест на композитор като Митко Щерев, написал незабравимите мелодии за някогашната си приятелка, днес да я демитологизира по доста просташки начин, като се рови дори в бельото й. Слава богу, че Лили не се подведе да отговаря на любимия си някога колега. Грозният скандал тогава щеше да полети светкавично като топка, ритната от Зидан, и да стигне до маргинални низини.

Че има конфликт между тях, е ясно. Но защо не седнат на маса, да се разберат. Пък после Щерев да удари клавишите на пианото и да композира поредния музикален шедьовър за певицата. А Лили да го изпее на сцената само както тя си може. А сега какво? Вместо да мислят за изкуство, се чувстват като на женския пазар.
Иначе културтрегерите от години се оплакват, че са забравени, мизерстват и дори когато умират, близките им нямат пари за траурните церемонии.

Авторитетът на повечето големи имена в културата ни наистина е сринат, пари за изкуство продължава да няма, а според новоизлюпени обществени лидери духовното едва ли не е демоде. Как обаче да уважаваш хората на изкуството, когато те се попържаткато хамали и сами се свалят от пиадесталите?

Омаскарят ли се, никой не може да им помогне – нито обществото, нито министерството на културата, а още по- малко Европейският съюз. Защото, който сам се е набутал в тръстиките, обикновено си остава там до края. Аз лично искрено съчувствам на Лили Иванова. Едва ли има друг човек в държавата, за когото са били изречени толкова много гадости, които едва ли не е вършила, откакто е проплакала за първи път, та досега. Тя сигурно си има кусури, а странното й, изглеждащо понякога егоцентрично, поведение вероятно дразни мнозина. Но повечето от недоброжелателите й по- скоро не могат да се примирят не с особеностите на характера й, а с таланта й, дългогодишната й кариера и с верните й фенове. Кой каквото ще да казва – Лили е сред малкото ни истински звезди, феномен, и май няма намерение скоро да престане да бъде такава. И няма смисъл всеки неин конкурент да се опитва да ни убеди в противното.

Вярно е, че и по света великите се плюят. Разликата е, че там опонентите обикновено са еднакво прочути и взаимно си правят реклама, когато се ругаят.

Крайно време е хората на изкуството да разберат, че трябва да решават споровете си сами. Да се уважават взаимно и да се бранят.

И без това днес не е лесно да оцеляват. Делото по спасяването им е в собствените им ръце. Не озъзнаят ли това, ще се превърнат в „осъдени души”.

Нали песен с такова име (естествено по романа на Димитър Димов) беше сътворил тандемът, чиито членове сега са се хванали за гушите? Там душите бяха осъдени заради невъзможната любов. Сега пък се осъждат заради възможна омраза. Е, не е ли тъпо? Възпяват любовта, а се мразят?

Лили Иванова - " Ти сън ли си "

2011-07-19T19:30:00.000-11:00

Суперлативи за Лили Иванова в Олимпия

http://www.lili.bg/

дата: 15.01.2009

автор: kafene.net / budilnik.com

Парижката зала Олимпия има едно неписано правило, падне ли веднъж легендарната червена завеса на сцената след концерт на която и да е световна звезда, повече бисове няма!

Край, последен поклон - както на времето Жак Брел излезе мокър по хавлия да усмири нестихващите овации - и публиката вече трябва да се прости, дори когато скандира на български неудържимо, най-спонтанно: „още... още!”, „браво... браво!” и „Лили... Лили!”

Изящната фигура на Лили Иванова в черно супермини се покланя за последен път в лъча на прожектора, на фона на червената завеса и когато тя вдига глава с последно „Благодаря” към публиката, всеки вече усеща нейният безспорен успех!

Лили Иванова завладя Олимпия на 9 януари 2009, омая своите български фенове, които я следват предано навсякъде, но спечели също и сърцата на скептиците, и на тези, които не я познаваха, с един концерт от 22 парчета в два часа и двайсет минути - без да си поеме дъх, ей така, на един дъх в сценичния маратон доказа своя изключителен дух, завидна музикална и артистична класа!

Французинът, който седеше до мен и бурно аплодираше след всяко парче, макар да не разбираше и дума от българския поетичен текст, многократно възклицаваше: „Ах, ако я види Мадона как ще й завиди!”

Защото в един миг Лили Иванова на заден ход се препъна в неравност на сцената, падна от своите 20 сантиметрови обувки стил „Наоми Кембъл”, но мигновено стана и продължавайки да пее, сякаш нищо не се е случило, показа и чувството си за хумор, като прошепна в микрофона: „Всеки може да падне, важното е да можеш да станеш...”

Публиката я аплодираше френетично с възгласи. „Лили, обичаме те!”

„Жьо ву з’eм!” - на анонимното френско обяснение в любов от затъмнената зала, тя отвърна мигновено шеговито на френски: тогава оставам в Париж! С което показа бързи рефлекси и то на чужд език. Просто за атмосфера, за оня така важен контакт с вибрациите на публиката, което беше едно от най-приятните усещания на концерта, наред с виртуозното трио млади музиканти Огнян, Бисер и Орлин. И с Лили Иванова, която и в Париж показа, че както в песните й любовта е вечна и подмладяваща, така и нейният творчески дух е вечно млад и търсещ.

Още по обяд преди концерта, пред неоновата реклама на входа на залата

„ЛИЛИ ИВАНОВА ДНЕС В ОЛИМПИЯ”

вече се навъртаха любопитни с фото и телевизионни камери, снимаха надписа на фасадата на митичния мюзикхол и наколо се чуваше предимно българска реч. Човек би казал, цяла София се е изсипала на Булевард дьо Капюсин за концерта, но всъщност мнозинството българи бяха пристигнали от цяла Западна Европа, та чак и от Лос Анжелис за да присъстват на събитието – за първи път българска попзвезда пее на български в светилището на френския шансон и на световната поп и рок музика - в Олимпия!

Лили Иванова - " От грaд на град "

2011-07-19T19:15:00.000-11:00

Mузика / Aранжимент : Тончо Русев,

Tекст: Дамян Дамянов
---------------------------------------------------------------------------

Лили Иванова:

" Оставяйки с най-добри чувства към великия поет Дамян Дамянов, който продължава да живее в сърцето ми, моля моите почитатели, прочитайки статията „Аз пък Ви прощавам, Маестро...” да преценят сами какво е криел зад маската на лицемерието си т. нар. Маестро Тончо Русев – човекът, който полетя на крилете ми не и без великото участие на гениалния Дамян Дамянов."

---------------------------------------------------------------------------

АЗ ПЪК ВИ ПРОЩАВАМ, МАЕСТРО...

http://www.lili.bg/

дата: 28.03.1999

автор: Дамян Дамянов

медия: вестник Труд

Здравейте, талантливи Маестро! Бих се обърнал на „ти”, „драги Тончо” или „Майсторе”, тъй както се наричахме някога. Но това добро приятелство от годините мъртвее под леда, натрупан помежду ни. С Вас ни свързваше дълго творчество и лично приятелство и да го одера от душата си, би било равносилно да дера живи късове от тая без друго толкова драна моя душа. Все едно. По нея, по душата ми, ме захапаха думите Ви, казани в отговор на въпроса на журналистката Валерия Велева в интервюто Ви във в. „Труд” от 20 март т. г.

- Сдобрихте ли се с Дамян Дамянов? – Ви пита тя.

- Не. И никога няма да му простя! – й отговаряте Вие.

Само че дезинформирате кога, как и защо сме се скарали. Ще опресня паметта ви. На въпрос защо сте се скарали с Лили Иванова, в интервюто си Вие казвате: „В основите на скандала бяха думите на поета Дамян Дамянов, който написа стотици естрадни песни, че забавната музика е „битпазар.”

Да, така беше. Имаше такъв материал „Песен или бит пазар” и той се появи във в.”Работническо дело”, бр.13 от 13.01.1982 г. Написах го в момент на гняв, предизвикан от самия Вас. И въпреки това името Ви не фигурираше в него. Това, което Вие и аз, читателите не го знаят. Затова ще ги запознаем с историята на нашето приятелство, което, сега си давам сметка, че може би за Вас е било само изгодно сътрудничество. Извинявам се за самонахалството, но когато се появихте в живота ми с написано по стихотворението ми „Звезди” песен, аз бях вече известен поет, а Вие – все още неизвестен композитор. Но много талантлив, не отричам. Благодаря Ви, че ме убедихте да пиша за българската естрада, която по онова време не се ползваше с особена почит от колегите ми, дори имаше гласове на стари поети да не си цапам перото... „Изцапах” си го и не съжалявам. По онова време просто Лили Иванова вече беше номер едно сред певиците, получила, доколкото помня, две сериозни международни отличия.

За Ваш и мой късмет се беше появил луфт между нея и композитора, създал печелившите й песни, и тя го замести с нашия тандем. Мисля, че това беше и звездния миг на българската естрада – появиха се едни от най-хубавите български песни, написани от Вас и мен и изпълнени от Лили. Нашето трио изглеждаше като бетон.
И все пак по едно време започнах да се дразня, че хората ме възприемаха като личен биограф на Лили Иванова. И Ви предложих и да пишем и за други певци. Вие ме разубеждавахте с думите: „Майсторе, разбирам те, но тя е златна кокошка.” Прав бяхте. Обичаха я хората, купуваха плочите й в милиони тиражи и с ръка на сърцето признавам, че ако нещо съм придобил в живота си, то е било тъкмо от „златните яйца”, „снесени” от Лили... От поезия само нищо не се печели. Поне в България... Вие бяхте наложили ембарго над мен за другите композитори... Тук ми се иска да опровергая едно Ваше твърдение, давани в други интервюта – че винаги сте писали само по готови стихотворения и никога, ама никога не сте карали поет да пише по готова Ваша музика. Ех, Маестро, ами как написахте „Априлска шега”, Панаири”, „Детство”, „От град на град”, хайде да не ги изброявам всичките... Може би сте забравили как стояхме по седем – осем часа в малката къщичка на ул. „Отец Паисий”, за да напиша думите към сътворената преди това от Вас музика... Благодарение на тази песен и Вие, а аз сменихме няколко адреса... Няма съмнение, ако бяхме се родили в друга държава, сигурно бихме си купили и имения...

Другите ми спомени ще си останат мъжка тайна...

И Вие се бяхте зарекли да не пишете с други поети, но ми изневерявахте от време на време. С Павел Матев, вдигайки рамене с обяснение: „Нема как, майсторе, министър на културата е.” С Ваньо Велчев, заради българската солидарност... Всъщност аз не съм ревнувал никого, освен жена си.

Тази наша творческа идилия продължи до лятото на 1981 година, когато след поредния „Златен Орфей” Вие пристигнахте у дома гневен и заявихте: „ Майсторе, дай да ебем майката на тая кубратска слугиня!” (Извинявайте, драги читатели, цитатът е точен.) Доколкото разбрах, сте влезли в пререкание с Лили на Слънчев бряг. За какво точно – не знам. Не научих. Май че тя се подразнила, че сте хвалили изгряващата тогава Камелия Тодорова, а пък Вие сте се подразнили, че тя е изпяла песен на Найден Андреев по моето стихотворение „Щурче”. Все едно, войната между вас двамата беше започнала и Вие решихте да ме използвате за маша. Искахте да напиша писмо, с което да забраня да се изпълнява песента „Щурче” по БНР. Колебаех се дали да не Ви послушам. Уверявахте ме, че Лили и без това залязва. Че няма да останем без пари, защото ще напишем повече песни, ще ги сложим в „човките” на повечето певци и ще „вържем” гащите. Но като останах насаме със себе си, не можах да приема, че ще обърна гръб на човека, който с гласа си е занесъл мойте стихове във всеки български дом. Затова не написах поисканото от Вас писмо до Радио София, а подписах едно друго, донесено от Лили, с което разрешавах тя да изпълнява въпросната песен...

Признах си „греха”. Вие се разсърдихте. И потресен от всичко това, седнах и написах статията „Песен или битпазар”. Извиках Ви, дадох Ви да я прочетете. Вие казахте „Ако това излезе, повече няма да сме приятели.” Така и стана. Малко след това от сп. „Българска музика” ме помолиха да напиша материал за Вашата петдесетгодишнина. Написах го, все едно, че между нас не се е случило нищо. Той излезе в бр. 4 от април 1982 г. Няколко страници след това имаше Ваше интервю, в което споделяхте: „Ако продължавах да пиша само за Лили и само по текстове на Дамян, отдавна щях да свърша като автор”...

Е, не свършихме и двамата като автори. По времето, когато Ви смятах за най-големия си приятел, написах един „Реквием” за нас двамата.... И Ви помолих да напишете музика. Ще си остане написана.

Това е, драги Маестро, истината от моята гледна точка. Не сте се скарали с Лили Иванова заради мен. И аз отказах да ви стана маша.

Най-искрено Ви желая да сте жив и здрав, за да напишете още хиляди песни !

П.П.

Отговарям със закъснение на захапката Ви. Защото приятел ми донесе е една седмица по-късно броя на в. „Труд” с Вашето интервю.

Лили Иванова - " Щурче "

2011-07-19T06:52:00.000-11:00

музика: Найден Андреев

текст: Дамян Дамянов

---------------------------------------------------------------------------

Гражданинът отдясно

http://www.lili.bg/bg/

дата: 25.02.1987

автор: Дарина Герова

медия: вестник Труд

Гражданинът от дясната ми страна не даваше признаци, че е на естраден концерт. Със същото равнодушие навярно би отишъл в поликлиниката да чака реда си за зъболекар.

Накрая, когато Лили попита какво да изпълни „на бис” и повтори не друго, а „Самота” по текст на Надежда Захариева и музика на Митко Щерев (по желание на публиката, уви точно „Самота”.....) и тогава нищо не се промени в позата на облегналия се гражданин...

Народът се веселеше и радваше – мъже и жени, деца и младежи – от всякакви възрасти, пляскаха в такт и ритмуваха с глава. Зала „Универсиада” бе препълнена – и сигурно е била препълнена и предишната вечер когато Лили Иванова е изнасяла същия концерт....

Но думата ми не случайно е за гражданина отдясно. (По неизвестни причини новата касиерка на Концертна дирекция не ме уважи като „средство за информация” и ме изпрати в едно от страничните депа на залата, тъкмо за да седна до гражданина с пуловера и невъзмутимото държание.)

Знаете какво е странично зрение. То обхваща и седящия до тебе, когото, без да искаш, забелязваш изведнъж, набива ти се в очите и те дразни, разваля ти настроението, изпортва нещата, както се казва на роден език.

Имаме си такива – съднеци. Седят, гледат, чакат.... Какво чакат?

Тоя човек сигурно никога не е обичал – заклеймих го. Лили Иванова пее от много години за любовта и пее хубаво, за разлика от много естрадни певци, които прославят любовта сякаш отвън, отстрани. Лили пее за любовта от свое име на личността Лили Иванова, от името на добрата артистка Лили Иванова.

По едно време реших, че случайният ми съсед не е българин. Ако беше българин, би забелязал каква ясна дикция има нашата водеща естрадна певица, как чисти и ясни се чуват в затихването си най- затъмнените ни съгласни. Една уж нищо и никаква песен, а българският ни език се появява сякаш преобразен в празничен вид.

Преди двадесет години ме прихвана да я интервюирам. Разговаряхме след една репетиция в зала „България”, около оркестрантите сновеше любимото й кученце, тя правеше фасони, които всички й прощавахме, а Петко Ценков, фоторепортер в същия вестник, където тогава работех, дойде по едно време и я снима. Подари ми снимка със свой надпис „Една от перличките на България”. Материалът излезе под надслов „Лили пее” и беше пълен със суперлативи. Аз не пишех за нея. Аз и ръкоплясках. Но помня, че в интервюто имаше няколко думи, които ми се иска да повторя отново. Певицата Лили Иванова се изповядваше в свят и висш дълг – да изпълнява български естрадни песни на родния си език. (Тя остава вярна на обещанието си и договора й с ГДР съвсем не е отклонение от това нейно жизнено правило. Този договор, както пишеха романистите от миналия век – той е една съвсем друга история, драги читателю...)

Но да се върнем в зала „Универсиада” на 18 т.м. вечерта и да видим какво става с гражданина отдясно.

Лили пееше и даряваше с усмивки почитателите си, промъкваше се по пътеките и стигаше до последния ред на залата, за да се доближи до своите почитатели, отделили тази топла февруарска вечер, за да я чуят, да и се насладят...

Не може да се преразкаже онова, което се четеше по лицата на хората. Мнозина ставаха, за да следят „пробега” на певицата, смееха се радостно, не злобно, не завистливо, не сеирджийски, разглеждаха с голям интерес костюмите й (един – за първата част на концерта, и втори – за втората част на концерта). Каква въпиюща нужда има зрителското ни око от пищни и необичайни ефекти! Колко малко са празниците по естрадите ни! Особено вълнение у мен предизвикаха децата и момичетата с букети и младите, които й целуваха ръката, и онзи неизвестен войник с карамфилите, и една пълничка, поживяла жена, която не се посвени да излезе на подиума – само и само за да й благодари. Лили пееше, по пътечките децата подскачаха в ритъма на българската естрадна песен, младежите се поклащаха, по-възрастните се усмихваха със съучастие, а гражданинът отдясно не мърдаше в проклетия си пуловер. Опитах се да го изключа от страничното си зрение.

Слушах, танцувах си, радвах се, че все повече хора се отлепват от столовете. Мислех си – едно е да дремеш пред телевизора и да се чудиш за какъв недостатък на предаването да се заловиш, а друго е в залата на концерта, сред атмосфера на постепенно нарастващо вълнение, когато хората си почиват и се радват ЗАЕДНО.

Може и ние да стигнем до там – да се разтоварваме естествено и естетично на концерти. Да не стоим по местата си като бастуни нали затова се е родила естрадата – да раздвижи скованата замрялост на симфоничните и оперните зали и да донесе друг вид удоволствие на хората.

„Свири, свири, щурче!”..... – пееше Лили стиховете на Дамян Дамянов по музика на Найден Андреев, а гражданинът отдясно мълчеше, гледаше и не мърдаше.

Ритъм, мелодии, съчувствие между изпълнители и публика – концертът отиваше към своя край, когато Йорданка Христова се появи между почитателите с букети и след едно от последните изпълнения благодари на всички ни. Красива постъпка, която развълнува и певицата и публиката.

А гражданинът отдясно не промени вида на лицето си.

Сещате се, че в края на концерта вместо да ида да взема автограф от Лили Иванова, аз се обърнах към съседа си, за да го попитам не му ли хареса нито една песен? За какво бе дошъл?

Повдигна раменете си. Чужденец? (Не крия – ужасно се зарадвах). Не. Никакъв чужденец. Разбра ме – значи не е чужденец, но имаше в държанието му нещо особено...

Почаках да излезем. Навън в осветеното фоайе още по-достолепно се белееха косите му, пуловерът му личеше, че е плетен от нашенска овча вълна. Показа ми ушите си.
Поклати глава.

Гражданинът бе глух.

- Исках да я видя – продума ми грапаво, точно така, както говорят хората с този вроден недостатък – нищо не изпуснах!

Ето – този подарък вместо букет искам да поднеса на певицата Лили Иванова за нейния концерт в столицата на 18 т.м.

Лили Иванова - " Самота "

2011-07-19T06:47:00.001-11:00

музика: Асен Гаргов

текст: Михаил Белчев

-----------------------------------

Феноменът Лили Иванова

http://www.lili.bg/

дата: 10.12.1980

автор: проф. Иван Славов

медия: вестник Народна култура

Защо феномен , а не явление? Макар равнозначни двете понятия нюансират откликата между ефимерна яркост и трайно излъчване, сензацията и дълбокия отзвук в душите на хората. Пред техния поглед се появяват и бързо изчезват множество герои за час, фаворити и мними знаменитости, родени между две въздишки на модата, но само срещата с големия артист е събитие. И едва когато неговата съдба съвпадне с разцвета на някоя епохално явление на века, когато чрез него, с него и след него запеят милионите, а поезията намери най- пряк път към техните сърца, артистът става феномен. Двадесет годишната кариера на Лили Иванова и отрежда заслужено място в тази привилегирована категория.

На какво се дължи нейната огромна и несекваща популярност? Призванието и обичта на милионите поклонници на Лили Иванова са толкова спонтанни, колкото естествено е нейното израстване благодарение на изключителния й глас, трудолюбие и всеотдайност на изкуството.

За таланта срещата с времето е съдбоносна. Едно- две десетилетия по-рано или по-късно Лили Иванова нямаше да бъде феноменът, който приковава така магнетично вниманието на една действително общонародна и интернационална аудитория, 60 – те години от нашия век: време на „Битълз” на битниците на Запад, на „поколението X” в Англия наречено „тинейджъри”, на постепенното възкресяване на стария градски фолклор и механджийска музика у нас, която закрея, а след това се развихри в ресторанти тип „Гамбринус” и битовите заведения. Време на разчупване на остарели форми и средства на въздействие на съзнанието на хората, добило особен размах след Априлският пленум. Да се премине направо от агитките и масовите песни към рока, от Аспарух Лешников и Катя Ванкова към Елвис Пресли и Луис Амстронг, беше невъзможно и неловко. Българинът предпочита мелодичната линия, лирично- носталгичното в любовта, той се бои от разлъката и се опива от нейното предчувствие, без да се примирява с трагичните развръзки. Някой трябваше да даде израз на тези отново напиращи чувства, забравени или подтиснати в суровите години на войната и класовите схватки. Лили Иванова и другите с нея трябваше да бъдат, едно начало, без друго начало на родна почва и в това търсене, опипване, проверка имаше и наивност, и подражателство, и несръчни жестове, и преднамерени ефекти, но над всичко преобладаваше поривът към красотата и нежността – жадувани от всеки състояния, които животът рядко предлага, тъкмо когато изнемогваме за тях.

Едно истински доловено или подсказано от покровителите и вдъхновителите на Лили Иванова насочване към този дух на времето, към вкуса на масите и новия стил в естрадната музика внезапно я наложи на всеобщото внимание. А след това дойдоха и първите сериозни изпитания. Опитаха се да я представят за подражание на Рита Павоне, Мирей Матийо, отдаваха всичко на природните й данни, за да оспорят артистичността й, да се усъмнят в нейната естетическа култура. Упрекваха я в самоповторение, жестока реторика и маниерност. Признаваха й дарование, като провинциално явление. Шеметното разрастване на световната естрада засили конкуренцията, повиши критериите и ако Лили Иванова бе останала само в нашите рамки, тя щеше да потвърди скептичните прогнози. Но тя се оказа удивително амбициозна, непримирима в стремежа си към самоусъвършенствуване и докато мнозина от нейната творческа генерация превърнаха самоповторението в амплоа, Лили Иванова изгради собствен стил – европейски по значимост и български по самобитност. Тя го насити със собствени интонации, вдъхна му искри от онова тайнствено дуенде, възпято от Лорка, което превръща гласа в течен метал, баналните думи – в голяма поезия, а артиста – в жрец на своето изкуство.

Защо тази леококрила женичка отминавана великодушно от времето, е толкова обичана, та дори скептици като мене, макар късно, признаха това? Защо тя в разговори, възклицания и посвещения фигурира с гальовното име Лили? Защо нейната публика обхваща всички възрастови и културни пластове от народа? Саркастичното подмятане, че била певица на елегичната женска възраст, се опровергава от факта, че хиляди младежи и двойки, запалени по Елвис Пресли и Джон Траволта, меломани и дискомани намират в сърцата си място и за Лили Иванова.

Светът изпитва огромна нужда от нежност, макар не така сантиментална и риторична, както в старинните романси и довоенни шлагери. Сред толкова отрезвяващи и разочароващи неща, след господството на музиката, атакуваща инстинктите и усещанията, душата и сърцето потърсиха отново правата си. И тъкмо Лили Иванова даде глас на този копнеж по топлота, романтична любов и повик за всеотдайност, каквито срещаме в стиховете на Жак Превер и Пабло Неруда, Павел Матев и Дамян Дамянов. И нека не корим милионите сърца, закопнели за ласка, че се разнежват и стават макар и за миг сантиментални, обгърнати от песенната стихия на Лили Иванова. Нека забравим за миг интелигентското си високомерие, подчертаващо като вечно деленето на „висши” и „нисши” жанрове в музиката, а да се замислим повече за човека, комуто не само хляб, но и рози са нужни. И тъкмо този човек, а такива като него са милиони, които рядко или въобще нямат време за истинска поезия, преживява поетични трепети с песните на Лили Иванова. И ако това още не е сигурно доказателство за автентична поезия, все пак е път или нагласа за бъдеща среща с тях.

Лили Иванова пее за щастлива любов, но като че ли акцентира върху носталгичните й нотки. Защо? Не поради личното разположение към тъгата и недоверие към това възвишено чувство, а защото щастливата любов не се осъзнава в мига на изживяването, вярва в безкрайността си и тъкмо в тази илюзорна непобедимост е нейното величие и трагизъм. Лили Иванова успява да предаде тъкмо това предчувствие, да загатне раздялата изпитанието или изневярата зад златистият мираж на въображението, без да се отказва завинаги от любовта, защото светът без нея опустява, а хората стават като ненужни един на друг. Тя превърна в песен надеждите и желанията на милионите, нашата молитва за пощада пред ерозията на времето, нашето голямо очакване на звездния миг, в който тайно вярваме. С песните на Лили Иванова ние водим макар ефимерни диалози с вечността, наречена любов, вечност, понеже се подновява при всяко поколение, и ефимерност, защото младостта и любовта се предлагат еднократно и не на всички. И тази привидно лековата мимолетна и „несериозна” музика понякога излъчва повече поезия и философски смисъл, отколкото елитарните послания на поети и композитори към избраниците и бъдните поколения!

Най - поcле обяснението на феномена Лили Иванова е в младостта, която тя олицетворява, в ненаситната и жажда за любов и нежност, с която наелектризира своите слушатели. Неспокойна щастлива с мига и неудовлетворена от него, винаги търсеща голямото чувство – може би повече мит, отколкото постижима реалност, но тревожещо и увличащо с безкрайността, която обещава. Лили Иванова вече двадесет години държи в „топлите си длани” сърцата на милиони обожатели, без да ги разочарова. И ако тя изживява не малко житейски и артистични кризи и бури, ако не винаги е била вярна на своето амплоа, а художественият вкус не всякога е бил най- добрият й съветник, всичко това само разкрива вътрешният драматизъм на един привидно лесен, едва ли не окъпан в розови багри живот, зад който има толкова борба и воля за съвършенство.

И ако времето подари на Лили Иванова непреходна младост, нейните поклонници й се отблагодаряват с непреходната си любов.

Лили Иванова - " Вечност "

2011-07-19T06:34:00.000-11:00

Карбовски feat. Лили Иванова

http://www.lili.bg/

дата: 28.04.2009

автор: Darik News

От днес на пазара е най-очакваната книга за Лили Иванова. Тя е писана от самата певица, а редактор на изданието е журналистът от Дарик радио Мартин Карбовски. „Истината", както се казва томчето на "Сиела", е издадена в рекордния за България тираж 100 хил. бр. Около хиляда от тях са подписани лично от Лили Иванова и са разпръснати из книжарниците в София и страната.

"Истината" се появява три дни след като Лили Иванова отпразнува своя рожден ден. Датата, от която книгата да започне да се продава, не е избрана случайно. Както за повечето неща в живота си, така и за това, Лили се е допитала до астролога си, който я е уверил, че денят е съвсем подходящ.

Каква е истината за "Истината"?

Историята на тази книга започва на една вечеря, на която Карбовски кани Лили Иванова. Нещо като извинение за това, че не е успял да отиде на неин концерт. Именно на тази вечеря той й подхвърля, че май е време за "Истината" за Лили.

Мартин Карбовски: Казах й, че е време да се пишат книги, защото едната епоха си е отишла, а другата вече е ясно как изглежда. Моят живот и нейният са разположени в две епохи, затова сега му е времето да се пишат тези книги, или поне да се започнат. Тя сякаш беше мислила затова и каза: "Добре, ще бъде интересно". Така се уговорихме лятото на 2008 година да го направим.

В продължение на около месец Карбовски събира необходимата за книгата информация. Историите на Лили Иванова се записват на диктофон, а после хора от екипа му ги свалят на текст.

Мартин Карбовски: Работихме с обикновен диктофон. Записвахме по около три, четири часа. Толкова издържаше гласът й. Опитвахме се да го щадим, защото тя все пак имаше ангажименти. Стояхме заедно във Варна, тя ми разказваше, записвахме, после източвах записаното в компютъра. Имах четирима души екип, които сваляха на текст всичко. Сваляше се ден за ден, не можеше да оставяме неща за друг път, защото става объркване.

Необработеният текст излезе около 900 страници. И да се разберем, аз този текст й го върнах. Нищо не е останало в мен. Казвам това, защото още преди да съм направил каквото и да било движение, някои хора казаха, че Карбовски е лошо момче.

- Говореше се, че ти ще си запазиш частите, които тя е махнала от текста и после ще си ги издадеш в друга книга, за това намекваш, нали?

Мартин Карбовски: Ако реша да си ги издам сам, в това няма нищо лошо, това би могло да бъде част от историята. Но понеже имаше такива съмнения аз й върнах всичко.

За детството, тийнейджърските си години, първата си любов, изгубеното си дете, за успехите и предателствата разказва Лили Иванова в книгата си.

Мартин Карбовски: Ако някой познава Лили Иванова той ще види, че тя е доста джаста-праста. Тя е доста емоционална, напориста, говори много силно за хората. Даже на едно място в книгата казва: "Да го духате". И това сме го оставили. Въпреки, че хората ще си помислят, че едва ли не аз съм я накарал да го каже. Но някъде там в онези файлове е записано, че тя го е казала.

- На теб какво ти беше най-интересно да разбереш за нея?

Мартин Карбовски: На мен най-интересно ми е за нейното посвещаване в идеята "аз съм певицата с голямото П". Тя оставя на заден план брака, децата. Нейните операции са описани в книгата подробно. Тя е имала извънматочна бременност, реално е изгубила детето си. И в книгата тя разказва това, но твърди че тази случка не й е повлияла в живота. Твърди, че това е една болка, която бързо се забравя.

Много повече я боли заради един доктор, който й е дал кръв, когато тя е била болна, за да я оперират. 10 години след това този доктор я е търсил и е искал хиляди долари, заради това, че тази кръв я е дал точно на Лили Иванова. Някакъв идиот.

... Вярвайте ми, че ако бях разбрал, че Лили Иванова лъже за годините си, бих казал. Разбраха се обаче други неща и най-важното е, че ние сме длъжници на един от гениите си. Трябва да признаем, че гениите ни не се раждат във всяка епоха, не се създават лесно. Затова ние сме длъжници на тази жена.

Проблемите, които един гений би имал в друга държава, са различни от тези у нас - тук те са дребнави, лайнарски. А тя дори не говори за това в книгата си. Тази книга не е направена като оплакване, тя е направена като едно голямо опрощение към хората, които наистина са я изтормозили.

Тя дори не иска да признае, че на места е имала трудности. Въпреки че те прозират през булото на разказа. Става ясно, че тя е преживяла неща, които малко хора биха преживели. Тя наистина е тази, която ще се смее последна. Така завършва и книгата. Завършва с "Ха-ха-ха".

--------------------------------------------------------------------------

P.S.

Прочете автобиографията на Лили Иванова – " Истината " ,
редактор - Мартин Карбовски !

Препоръчах ;)

Лили Иванова - " Море на младостта "

2011-07-19T06:20:00.001-11:00

Лили Иванова - Море на младостта

Музика - Йосиф Цанков

Текст - Димитър Василев

Аранжимент - Константин Драгнев

Специална награда на "Златният Орфей

www.bgestrada.com

---------------------------------------------------------------------------
Лили с триумф в Париж

http://www.lili.bg/

дата: 12.01.2009

автор: Мартин Карбовски , в-к Стандарт

"Олимпия" се оказа тясна за младите българи емигранти, дошли от всички краища на Европа, за да чуят Лили Иванова. Концертът започна точно пет минути след 20 часа, каквато е традицията в залата. Публиката посрещна голямата певица на крака и не седна почти през цялото време. Подът се тресеше от ритъма на танцуващите сънародници.

Сред меломаните имаше още французи, белгийци и много смесени двойки. Българки бяха довели чуждестранните си половинки, за да видят и чуят чудото. Феновете крещяха Lili je t'aime ("Лили, обичам те"), а тя им отговаряше на френски: "Щом е така, оставам във Франция!"

Всяко парче превръщаше зала "Олимпия" в зона на турбуленция. Хората от предните редове се хванаха за седалките, за да не бъдат ответи от уникалния глас и чар. Публиката аплодираше всяка реакция на Лили. Дори нейното спъване стана обект на овации. Лили коментира: "Всекиму може да се случи да падне, но важното е как ставаш!", и всички избухнаха в аплодисменти.

Точно в 22,10 ч, просроченото време, дадено от управата на "Олимпия", Лили Иванова застана сама пред червената завеса. Така, както са го правили "Бийтълс", Мадона и "Ролинг стоунс". В "Олимпия" бисът е винаги само един. Но зрителите станаха свидетели как Лили и мениджърите преговаряха в кулисите за допълнителни хитове. На възгласите "още" обаче остана само тя - в кръга на прожектора.

Минути след това Лили Иванова се разплака в гримьорната си. Напрежението и успехът я развълнуваха до сълзи. Нейните първи изречения бяха: "Щастлива съм, че аз и моята публика показахме какво можем. Невероятното се превърна в събитие".

Повече от половин час преди да гръмнат шампанското, примата стоя сама в гримьорната си, за да се успокои. Там бе допуснат само продуцентът й от Брюксел Стефан Зашев. До късно пред входа на артистите на зала "Олимпия" стояха почитатели, които чакаха Лили да излезе, за да си вземат автографи на купените от тях дискове, плакати и календари. Те се задоволиха с подписите, които Лили даваше и през прозореца на мерцедеса й.

По-късно групата фенове пресрещна за снимки
Оги Енев , Бисер Иванов и Орлин Цветанов - триото на Лили ,
което се справи блестящо на концерта.
Големите неонови червени букви LILI IVANOVA над входа на зала "Олимпия" бяха свалени вчера. Работникът, който ги демонтираше, каза: "Беше прекрасна! Очакваме още българи в "Олимпия".

---------------------------------------------------------------------------

P.S.

Прочете автобиографията на Лили Иванова – " Истината " ,
редактор - Мартин Карбовски !

Препоръчах ;)

Lili Ivanova - Documentary Movie for the Concert in " Olympia " - Paris , 2009

2011-07-19T02:20:00.001-11:00

Great reviews for Lili Ivanova at Olypmia

http://www.lili.bg/

date: 15.01.2009

author:

kafene.net / budilnik.com

The Olympia hall in Paris has an unwritten rule, once the legendary red curtain falls after the concert of no matter which superstar, there’s no more encore.
The end, last bow – like in the past when Jack Brell came out wet in his towel to pacify the endless ovations – and the viewers have to part, even when they shout most spontaneously: “more…more”….”bravo… bravo!” and “Lili…Lili!”…
The elegant figure of Lili Ivanova, dressed in a black mini skirt, bows for the last time under the spot light, with the red curtain in the background, and when she rises her head to say “Thank you” to the crowd, all of them now feel that it was an indisputable success!
Lili Ivanova conquered Olympia on the 9th of January 2009, bedazzled her Bulgarian fans, who followed her devotedly everywhere, but she also won the hearts of the skeptics, and those who weren’t familiar with her. With a concert, which included twenty two songs, and lasted two hours and twenty minutes. Without stopping for breath she proved to have an exceptional spirit, exclusive musical and artistic class.

The Frenchman sitting next to applauded loudly after every song, even though he didn’t understand a word from the Bulgarian poetry, he kept saying: “Ah, if Madonna saw her she’d envy her!”
Because at a certain moment Lili, while walking backwards tripped in something, she fell of her twenty centimeter heels “Naomi Cambell” style but she got up immediately, without interrupting her singing, as if nothing happened. She revealed her sense of humor, by whispering into the microphone: “Everyone can fall, the important thing is to be able to rise..”
The crowd applauded her loudly screaming “Lili we love you!”…

“Je t'aime” – to this anonymous French confession of love, which came from the dark hall, she instantly replied in French : “I will stay in Paris then!” With which she showed fast reflexes, what’s more in a foreign language. Just to make a more pleasant atmosphere, to meet the so important crowd vibrations, triggering one of the best emotions from the concert, alongside the three virtuoso musicians Ognjan, Biser and Orlin. Lili Ivanova proved to have a evergreen and creative spirit just like the ones she sings about in her songs.
Around noon, before the concert – the neon sign at the entrance of the hall said:

“LILI IVANOVA TODAY AT OLYMPIA”

Curious viewers were already hanging round the entrance with video and photo cameras, shooting the facade of the mythical music hall, mainly Bulgarian language was herd. One would suggest that the whole of Sofia has come on de Kapyusin boulevard for the concert especially, but actually a big part of that crowd had come from all over Western Europe and even all the way from Los Angeles, just to be present at the concert. I was the first time ever when a Bulgarian singer would sing /in Bulgarian as well/ at the sanctuary of French chanson and the worlds’ pop and rock music – at Olympia!

Лили Иванова - " Събота вечер "

2011-07-19T02:09:00.000-11:00

Биография

http://www.lili.bg/

Лили Иванова е родена в гр. Кубрат. Завършила е медицински техникум във Варна, а по-късно работи като медицинска сестра в родния си гр. Кубрат.

През 1961 г. е одобрена за прослушване в „Концертна дирекция”, София, която организира първото задгранично турне заедно с Емил Димитров, Ирина Чмихова и Мария Косева в Румъния.

През 1963 г. тя участва в програмата на хотел „Амбасадор” и театър „Танасе” в Букурещ. Блестящото й представяне е отразено в четири директни предавания по румънската държавна телевизия.

Първия си албум Лили Иванова издава по предложение на румънската фирма Electrecord през 1963 г., която е и първата дългосвиреща плоча на български изпълнител.

Първата й песен е „Витоша” по музика и текст на Михаил Манолов. Следват „Адажио” по музика на Ангел Заберски и аранжимент на Иван Пеев и "Събота вечер" с музиката на патриарха на българската забавна музика Йосиф Цанков и текста на Димитър Василев, която става първият голям хит на звездата.

Първият си концерт в България Лили Иванова изнася през 1964 г. в зала Универсиада заедно с Джейн Сверт и рок група "Северните тигри".

Следващият й албум "Море на младостта" е издаден от Балкантон през 1967 г.

Третият й албум е издаден в Москва ("Поет Лили Иванова", Мелодия, 1968 г.).

Албумът "Камино" е издаден от Балкантон през 1968 г. Едноименната песен в изпълнение на Лили Иванова с аранжимент на Иван Пеев има дълга история, свързана с началото на кариерата й. През 2005 г. песента „Камино” в изпълнение на Лили Иванова беше класирана на 40 място в престижната класация на вечните световни хитове на „Сони Ериксон”.

От 1966 г. започва нейният успех, който в следващото десетилетие е феноменален и е белязан както от получаването на престижни награди, така и с раждането на едни от най-хубавите български песни, наричани днес "златни".

Първата си награда "Златен ключ" Лили печели през 1966 г. в Братислава. Следват още десет награди от цял свят като Първа награда от фестивала във Варшава (1967 г), Награда за най-добър изпълнител на фестивала в Барселона (1968 г.), "Златна плоча" за най-много продадени плочи в собствената си държава от MIDEM в Кан, Франция (1969 г.), "Златна плоча" от "Olimpiada de Musica Pop" в Атина (1970 г.), Трета награда на фестивала в Рио де Жанейро, Бразилия (1970 г.), Трета награда с песента "Панаири" в Токио (1973 г.). През 1996 г. Лили Иванова е удостоена с голямата награда "Златен Орфей" за цялостен принос През 1997 г. международната асоциация на жените я номинира за една от най-прочутите жени на XX век. През 1998 г. Лили получава най-високия орден на фондация "Св. Никола Чудотворец" за принос за доброто на света. През 1999 г. президентът Петър Стоянов връчва на Лили Иванова орден "Стара планина" за заслуги към българската поп музика. В досегашната си кариера Лили Иванова е реализирала у нас и по света над 10 хиляди концерта.

Днес Лили Иванова заслужено е наричана "Примата на българската поп музика".

Lili Ivanova - " Adagio "

2011-07-19T02:07:00.001-11:00

Biography taken from

http://www.lili.bg/

Lili Ivanova was born in the town of Kubrat. She finished a medical professional school in Varna. Later she worked as a nurse in her hometown.

In 1961 she was approved to audition before the music agency of that time, called Konzertna Direktsia (Concert Directorate) in Sofia, that organised her first foreign tour abroad, in Rumania, together with other eminent Bulgarian pop-singers Emil Dimitrov, Irina Chmihova and Maria Koseva.

In 1963, she took part in shows at Ambassador Hotel and the Constantin Tanase Music Hall Theatre in Bucharest. Her brilliant performance was broadcast live four times on the nationaltelevision of Rumania.

Lili Ivanova issued her first album after a proposal of the Romanian company Electrecord in 1963 and this album was the first ever LP of a Bulgarian performer.

Her first song Vitosha is with lyrics and music by Mihail Manolov. Then came Adagio, music by Angel Zaberski, arranged by Ivan Peev and Subota vecher (Saturday Night) – lyrics by Dimitur Vassilev and music by Yosiff Tsankov – the greatest Bulgarian popular music composer. It became the first big hit of the pop star.

Lili Ivanova’s first concert was held in 1964 at the Universiada Hall together with Jane Swert and the North Tigers rock group.

Her next album is entitled More na Mladostta (Sea of Youth). It was published by Balkanton in 1976.

Lili Ivanova’s third album was issued in Moscow. [Payot Lili Ivanova (Singing Is Lili Ivanova), Melodia, 1968].

The album Camino was issued by Balkanton in 1968. The song of the same name sang by Lili Ivanova, arranged by Ivan Peev, has a long story, going back to the beginning of her carrier. In 2005, Lili Ivanova’s Camino was ranked 40th in a Sony Ericsson compilation of its everlasting world hits.

Lili Ivanova’s success commenced in 1966 and in the next decade it became phenomenal as she received many prestigious awards and performed some of the best Bulgarian songs, currently known as the Golden Bulgarian songs.

In 1966, Lili became a holder of her first award, the Golden Key, in Bratislava. The award was followed by further ten: First Prize of the festival in Warsaw (1967), Best Performer at the festival in Barcelona (1968), Golden Record awarded by MIDEM in Cannes, France (1969), for best LP selling in her country, Golden Record at Olimpiada de Musica Pop in Athens (1970), Third Prize at the Rio de Janeiro festival (1970), Third Prize for Panairi (Fairgrounds) in Tokio (1973). In 1996, Lili Ivanova was given the Golden Orpheus Lifetime Achievement Award. In 1997, the World Women’s Association nominated her as one of the most famous women of 20th century. In 1998, Lili received the highest award of Sv. Nikolai Chudotvorets (St Nicholas the Miracle Worker) Foundation for contributing to goodness in the world. In 1999, President Peter Stoyanov awarded Lili Ivanova with the Golden Range order for contribution to the Bulgarian pop music. In her career, Lili Ivanova has performed live at more than 10 000 concerts both in Bulgaria and abroad.

Today Lili Ivanova is deservedly known as the Prima of the Bulgarian Pop Music.

Йоан Кукузел - " Херувимска "

2011-07-14T21:31:00.000-11:00

Ιωάννης Κουκουζέλης

Ο Ιωάννης Κουκουζέλης είναι άγιος και σπουδαίος υμνογράφος της Ορθόδοξης Εκκλησίας, ο οποίος έζησε τον 12ο μ.Χ. αι. Τον αποκαλούσαν επίσης «αγγελόφωνο» και «Καλλικέλαδο». Θεωρείται ο δεύτερος μεγαλύτερος μελοποιός μετά τον Ιωάννη Δαμασκηνό, και συχνά χαρακτηρίζεται ως «Μαΐστωρ της μουσικής».

O βίος του

Ο Ιωάννης γεννήθηκε γύρω στο 1280 στο Δυρράχιο σε μια αγροτική οικογένεια. Καθώς είχε εξαιρετική φωνή, πήγε στην Κωνσταντινούπολη για να σπουδάσει στην αυτοκρατορική σχολή. Τα πρώτα χρόνια των σπουδών του υπήρξαν δύσκολα. Μάλιστα, όταν τον ρωτούσαν στη σχολή τι έτρωγε, απαντούσε «κουκία και ζέλια» (μπιζέλια), γιατί ήταν φτωχός. Αργότερα γνώρισε τον ηγούμενο της Μεγίστης Λαύρας, από τον οποίο έμαθε για τη μοναχική ζωή στο Άγιο Όρος και αποφάσισε να γίνει μοναχός. Στο μεταξύ όμως ο αυτοκράτορας, που είχε εκτιμήσει την τέχνη του, τον είχε διορίσει αρχιμουσικό των αυτοκρατορικών ψαλτών και ήθελε να τον παντρέψει με την κόρη κάποιου μεγιστάνα. Τότε ο Ιωάννης πήγε στον τόπο της γέννησής του για να πάρει τάχα τη μητρική συγκατάθεση για τον γάμο. Όμως συνεννοήθηκε με φίλους του να πουν στη μητέρα του ψέματα ότι είχε πεθάνει. Μάλιστα, καθώς βρισκόταν κρυφά μέσα στο σπίτι κι άκουγε τη μητέρα του να κλαίει και να οδύρεται για τον δήθεν θάνατό του, μέλισε τη θρηνωδία (μοιρολόγι) με τίτλο «Βουλγάρα». Στη συνέχεια πήγε στο Άγιο Όρος, στη μονή Μεγίστης Λαύρας, ντυμένος με τρίχινα ενδύματα και αποκρύπτοντας την ταυτότητά του. Όταν τον ρώτησε ο θυρωρός ποιος ήταν, και τι θέλει, αποκρίθηκε ότι είναι χωρικός, βοσκός προβάτων και ότι επιθυμεί το μοναχικό σχήμα. Όταν ο θυρωρός παρατήρησε ότι ήταν πολύ νέος, ο Ιωάννης απάντησε ταπεινά με τη ρήση του προφήτη Ιερεμία «Αγαθόν ανδρί, όταν άρη ζυγόν εν τη νεότητι αυτού».

Στη Μονή της Λαύρας εκάρη μοναχός και τον διόρισαν ποιμένα των τράγων της μονής. Όμως όταν έβγαζε στη βοσκή τους τράγους, αυτοί γύριζαν αργά το απόγευμα πίσω στη στάνη τους σχεδόν νηστικοί, σε αντίθεση με άλλες φορές που τους έβοσκαν άλλοι πατέρες. Ο ηγούμενος ανέθεσε σε κάποιον μοναχό να παρακολουθήσει τον Ιωάννη για να δει τι συνέβαινε. Ο μοναχός διηγήθηκε ότι καθώς έβοσκαν τα ζώα, ο Κουκουζέλης άρχισε να ψάλλει και τότε εκείνα σταμάτησαν να τρώνε και τον άκουγαν με προσοχή. Όταν σταμάτησε το ψάλσιμο, τότε άρχισαν πάλι να τρώνε. Κάποια στιγμή ξανάρχισε, και τα ζώα τον κοίταζαν και πάλι σα μαγεμένα, σταματώντας να βόσκουν. Τότε ο ηγούμενος τον προσκάλεσε και τον αναγνώρισε. Αρχικά τον επιτίμησε που δεν είχε αποκαλύψει ποιος ήταν. Μάλιστα έγραψε τα τεκταινόμενα στον αυτοκράτορα, ο οποίος συμφώνησε να μην ενοχλήσει το μουσικό που είχε δραπετεύσει κυριολεκτικά από το παλάτι. Από τότε ο Ιωάννης ζούσε μέσα σε κελί της Λαύρας, και τις Κυριακές και εορτές έψαλλε στο ναό με τους άλλους ιεροψάλτες. Δεν προσπαθούσε να εντυπωσιάσει κάνοντας επίδειξη των φωνητικών του ικανοτήτων, αλλά έψαλλε προσευχόμενος, προκαλώντας στους ακροατές κατάνυξη και διάθεση για προσευχή.

Μετά από οσιακό βίο, ανακηρύχθηκε άγιος και η μνήμη του τιμάται από την Ορθόδοξη Εκκλησία την 1η Οκτωβρίου. Στο μοναστήρι της Μεγίστης Λαύρας φυλάσσεται εικόνα του που τον παρουσιάζει περικυκλωμένο με τα μουσικά του σύμβολα, τα «νεύματα».

Αξιομνημόνευτα περιστατικά

Σύμφωνα με την παράδοση, σε κάποια παννυχίδα, Σάββατο της Ε΄ εβδομάδας των Νηστειών, όταν ψάλλεται ο Ακάθιστος Ύμνος, μετά το τέλος του κανόνα ο Ιωάννης αποκοιμήθηκε στο στασίδι, κουρασμένος από την αγρυπνία. Εκεί είδε σε όραμα ότι ήρθε η Θεοτόκος και του έδωσε ένα χρυσό νόμισμα, επειδή είχε ψάλει πολύ κατανυκτικά τον ύμνο της. Αμέσως ξύπνησε, και βρήκε στο χέρι του το δώρο της Θεοτόκου. Αυτό το χρυσό νόμισμα το έκοψαν στα δύο. Το μισό βρίσκεται σήμερα δίπλα την εικόνα της Θεοτόκου στο ναό της Λαύρας και το άλλο μισό εστάλη στη Ρωσία.

Το έργο του

Ο Ιωάννης Κουκουζέλης επέφερε τροποποιήσεις και μεταβολές ή προσθαφαιρέσεις στα σημεία της συμβολικής γραφής των μελωδιών που είχε καθιερώσει ο Ιωάννης ο Δαμασκηνός. Συνέγραψε θεωρητικό έργον περί Μουσικής τέχνης, και βιβλίο με μουσικά σημεία που περιέχει εκκλησιαστικά άσματα. Δημιούργησε το λεγόμενο Μέγα Ίσον της Παπαδικής, το οποίο αργότερα κατά τον 18ο αιώνα μεταφέρθηκε σε νεώτερη μουσική παρασημαντική από τον Πέτρο τον Πελοποννήσιο και εν τέλει και στο νέο σύστημα, το οποίο ίσχυσε από τις αρχές του 19ου αιώνα, με την μεταρρύθμιση της εκκλησιαστικής μουσικής σημειογραφίας που επεξεργάστηκε ο Χρύσανθος ο Μαδυτινός. Δημιούργησε τον κυκλικό Μέγιστο Τροχό της μουσικής, ο οποίος έχει γύρω του άλλους τέσσερις μικρότερους Τροχούς. Καθένας από αυτούς παριστάνει με μαρτυρίες την πλάγια πτώση του κάθε πλαγίου ήχου προς τον κύριο ήχο του. Οι οκτώ ήχοι της εκκλησιαστικής μας μουσικής παραβάλλονται με τους οκτώ ήχους των αρχαίων. Πάνω και κάτω από τους μικρότερους τροχούς δίνονται ολογράφως τα ονόματα των κυρίων και πλαγίων ήχων: Δώριος, Λύδιος, Φρύγιος, Μιξολύδιος, Υποδώριος, Υπολύδιος, Υποφρύγιος, Υπομιξολύδιος.

Ο άγιος Ιωάννης Κουκουζέλης μουσούργησε κατά τους οκτώ ήχους Χερουβικά σύντομα και μακρά έντεχνα. Από αυτά σώζεται ένα σε ήχο πλάγιο του δευτέρου (παλατιανό), ένα Κοινωνικό «Αινείτε» σε ήχο πλάγιο του πρώτου, και ένα «Γεύσασθε» σε ήχο πλάγιο του πρώτου. Σώζονται επίσης τα μεγάλα και έντεχνα Ανοιξαντάρια, το αργό «Μακάριος ανήρ», το (εις την αρτοκλασία) «Χαίρε κεχαριτωμένη» κατ’ αναγραμματισμό σε ήχο Α΄ τετράφωνο, Αλληλουάρια σε ήχο πρώτο και πλάγιο του πρώτου, το «Άνωθεν oι Προφήται», η φήμη «Τον δεσπότην και αρχιερέα», πολυέλεοι, δοχές, καλοφωνικοί ειρμοί, πασαπνοάρια και πολλά άλλα. Κάποια από αυτά έχουν εκδοθεί, ενώ άλλα είναι ανέκδοτα. Η παρασημαντική του βρισκόταν σε χρήση μέχρι των μέσων του ΙΗ' αιώνα, οπότε ο Πρωτοψάλτης της Μεγάλης Εκκλησίας Ιωάννης ο Τραπεζούντιος (1756), μετά από αίτημα του Οικουμενικού Πατριάρχου Κυρίλλου του από Νικομηδείας, άλλαξε το σύστημα των χαρακτήρων, εισάγοντας απλούστερη μέθοδο παρασημαντικής. Τα μουσικά χειρόγραφα του αγίου Ιωάννη Κουκουζέλη φυλάσσονται στις Βιβλιοθήκες της Κωνσταντινούπολης, της Θεσσαλονίκης, των Αθηνών, του Αγίου Όρους, του Βατικανού, του Παρισιού, της Βιέννης και άλλων πόλεων.

Βιβλιογραφία

«Κουκουζέλης Ιωάννης», Θρησκευτική και Ηθική Εγκυκλοπαίδεια, τόμ. 7, εκδ. Μαρτίνος Αθ., Αθήνα 1965, στ. 930-933

«Κουκουζέλης Ιωάννης», εγκυκλοπαίδεια ΔΟΜΗ, τόμ. 17, Αθήνα 2004

«Κουκουζέλης Ιωάννης», εγκυκλοπαίδεια Πάπυρος-Λαρούς-Μπριτάννικα, τόμ. 35, εκδ. Πάπυρος, Αθήνα 2004-2005

Βικιπαίδεια

Йоан Кукузел - " Единородни сине "

2011-07-14T21:19:00.000-11:00

Saint Jean Coucouzèle
(en grec Ιωάννης Κουκουζέλης, en bulgare Йоан Кукузел Joan Kukuzel)
est un mélode, un chantre et un théoricien de la musique liturgique de l'Église orthodoxe du Moyen Âge. L'époque et le lieu de sa naissance ne sont pas connus avec certitude, on les situe souvent dans les Balkans au XIIIe siècle.

C'est un saint des Églises orthodoxes fêté le 1er mars avec saint Romain le Mélode le grand hymnographe grec du VIe siècle, ou seul le 1er octobre[.

Son œuvre

Il était doté d'une voix d'une beauté exceptionnelle et ses contemporains de langue slave l'ont surnommé Angeloglasni, « celui qui a une voix d'ange ».

Il enrichit la musique byzantine avec des intonations bulgares. On lui doit deux grandes réformes :

l'introduction de la polyphonie.
la réforme de l'ancien système de notation byzantine.
Il compose environ 90 œuvres, parmi lesquelles la plus célèbre est le Polyéléos de la femme bulgare, dédié à sa propre mère.

Sa vie

Selon certaines sources, il serait né à Durrës, actuellement en Albanie en 1280. Selon d'autres, il serait né à Justiniana Prima, près de Nis actuellement en Serbie. Certains auteurs le font vivre au XVe siècle.

Il était orphelin de père et sa mère lui dispensa une éducation soignée.

Il étudie le chant dans l'École impériale de Constantinople, puis s'installe au Mont Athos jusqu'à la fin de ses jours. Beaucoup s'accordent à situer son décès au Mont Athos en 1360.

Quoiqu'il en soit du lieu et de la date de sa naissance, sa mémoire appartient au patrimoine de l'ensemble de l'Église orthodoxe et particulièrement des communautés qui utilisent toujours le chant byzantin.

Canonisation et autres hommages

Canonisé par le Patriarcat de Constantinople, il est célébré le 1er octobre. C'est un des saints les plus importants de l'Église orthodoxe bulgare du Moyen Âge.

L'école de musique à Durrës, sa ville natale probable, porte son nom.

Sources

Diptyques de l'Église de Grèce, 1994 (en grec). Édition de la Diaconie apostolique de l'Église de Grèce, Athènes, 1994.

Moine Macaire de Simonospétra, Le synaxaire, vie des saints de l'Église orthodoxe, Thessalonique, 1987 (en français). Octobre, page 213.

St. John Kukuzelis, Orthodox America

Св. Йоан Кукузел — тропар, кондак и житие , Pravoslavieto.com

Wikipédia

Св. Йоан Кукузел - " Вяра и общество "

2011-07-14T20:53:00.000-11:00

Св. Йоан Кукузел - " Вяра и общество " ( по БНТ и BNT Sat )

Йоан Кукузел - " Достойно ест "

2011-07-14T20:49:00.000-11:00

Камерен ансамбъл “ Йоан Кукузел – Ангелогласният ”

http://www.chambermusic-pv.com/main.php?main.php&p=performers&id=77&lang=bg

Камерният ансамбъл “Йоан Кукузел – Ангелогласният” – създаден през 1967 г. от група ентусиасти, е първият състав, представил на концертния подиум в България и чужбина старинните православни български песнопения. В продължение на повече от 40 години вокалният ансамбъл осъществява редица концерти в България и в много европейски страни, както и множество звукозаписи. Представянето на ансамбъла на международните фестивали за старинна музика в Париж, Авиньон, Стари Сонч, Единбург, Бидгошч, Ченстохова, Рим, Краков, Санкт Петербург, Москва, Нови Сад, Белград, е безспорно доказателство за международния му авторитет. Участието на “Йоан Кукузел – Ангелогласният” във фестивала за църковна музика “Хайнувка” в Полша през 1987 г. е отличено с първа награда и със специалната награда на публиката. През 1994 г. ансамбълът открива първия фестивал за духовна музика “Екуменика” в Прага, а през 1995 г. реализира запис за компактдиск в Лихтенщайнския дворец в Прага. Ансамбълът е удостоен с високата чест да изнесе концерт в Москва по случай 1000-годишнината от приемането на християнството в Русия, концерти пред австрийския президент в двореца “Хофбург” (1982) и пред италианския президент в Рим (1983), а през 1985 г. участва в тържествената меса за светите братя Кирил и Методий, отслужена от папа Йоан-Павел ІІ в катедралата “Сан Пиетро” в Рим. Сред най-престижните изяви на ансамбъла през последните години са участията му в тържествения концерт на 24 май 2002 г. в зала № 1 на НДК пред папа Йоан-Павел ІІ, в тържествения концерт по повод подписването на договора за присъединяване на България към Европейския съюз, изнесен в Двореца на културата в Лисабон, Португалия, през пролетта на 2005 г., в тържествения концерт в навечерието на влизането на България в Европейския съюз, изнесен в Рим, Италия, на 30 ноември 2006 г. в известната базилика „Санта Мария Маджоре”, който бе записан от Радио Ватикана и издаден на компактдиск. Усвоил творчески запазената певческа традиция, камерният ансамбъл търси автентичност чрез възпроизвеждането на средновековната чувствителност. Църковната музика е философия в звуци и всяка нейна творба е търсене на смисъла на човешкото съществуване, а точното й пресъздаване е възможно само от високопрофесионален състав, какъвто е “Йоан Кукузел – Ангелогласният”. Художествен ръководител и диригент на ансамбъла е доц. Димитър Димитров. Той е завършил Софийската духовна семинария, Духовната академия (сега Богословски факултет на СУ “Св. Климент Охридски”) и Българската държавна консерватория (сега НМА “Проф. Панчо Владигеров). Преподавател е в Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски” и е главен диригент на смесения хор при патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски”.

http://www.chambermusic-pv.com/

Йоан Кукузел - " Гавриилу провящавшу тебя "

2011-07-14T20:46:00.000-11:00

http://megimg.info/orthodoxmusic/search.php?do=list.tracks&col=al_id&val=456

http://megimg.info/orthodoxmusic/index.php

Йоан Кукузел - " Задостойник на Сретение "

2011-07-14T20:41:00.000-11:00

John Kukuzelis

Saint John Kukuzelis or Kukuzel
(Bulgarian: Йоан Кукузел, Yoan Kukuzel) (c. 1280 – 1360)
was a medieval Bulgarian Orthodox Christian composer, singer and reformer of Eastern Orthodox church music.

Kukuzelis was born in the Adriatic city of Durazzo in the Angevin Kingdom of Albania (today Durrës, Albania)in the late 13th century to a Bulgarian mother , his father dying at an early age.Some scholars including David Marshall Lang state simply that he was of Bulgarian origin , while Robert Elsie generalizes him as being of Macedonian Slav descent.

Kukuzelis received his education at the Constantinople court vocal school and established himself as one of the leading authorities in his field during the time. A favourite of the Byzantine emperor and a principal choir chanter, he moved to Mount Athos and led a monastic way of life in the Great Lavra. Because of his singing abilities, he was called Angel-voiced.

Kukuzelis introduced the melodious (callophone) style and repertoire and created the Late Byzantine system of notation named after him. About 90 of his works in all church styles have survived until today, possibly the most famous one being the Polieleion of the Bulgarian Woman dedicated to his mother that, according to some researchers, contains elements of traditional Bulgarian mourning songs.[3][8] He was also the author of a new type of vocal collections and of the Hyronomic vocal exercise that offered 60 designations of vocal signs that marked melodic formulae key to the composing.

Kukuzelis is regarded as the most influential figure in the music of his period. He was later recognized as a saint by the Eastern Orthodox Church, his holiday being on 1 October. A musical school in his native Durrës bears his name.[12] Kukuzelis' last name is allegedly derived from the Greek word for broad beans (κουκιά, koukia) and a Slavic word for cabbage (зеле, zele).[4][6]

Kukuzel Cove in Livingston Island in the South Shetland Islands,
Antarctica is named after St. Yoan Kukuzel.

From Wikipedia, the free encyclopedia

Йоан Кукузел - " Плотию уснув "

2011-07-14T20:36:00.000-11:00

Св. Йоан Кукузел - Ангелогласният

http://www.pravoslavieto.com/life/10.01_sv_Joan_Kukuzel.htm

Преподобный Иоанн Кукузель-Ангелогласный

St. John Koukouzelis

роден ок. 1280 - † между 1360 и 1375

Празнува се на празника Покров на Пресвета Богородица -

1 октомври (14 окт. стар стил),

заедно с преп. Роман Сладкопевец и

св. ап. Ананий от 70-те апостоли

http://www.pravoslavieto.com/

Йоан Кукузел - " Христос Воскресе "

2011-07-14T20:33:00.000-11:00

Житие на преподобни Иоан Кукузел

http://www.pravoslavieto.com/life/10.01_sv_Joan_Kukuzel.htm

Преподобни Иоан се роди в град Дирахия (Дирахия - Дирахион; сега Драч - град на източния бряг на Адриатическо море), който се намираше в областта на Охридската архиепископия. По произход той бе българин, но още от рано остана без баща. Майка му, благочестива и богобоязлива жена, се погрижи да му даде християнско възпитание и го изпрати да изучава Свещеното Писание.

Иоан имаше хубав глас и затова хората го наричаха "ангелогласният". По същото време царете имаха обичай да избират надарени и разумни момчета, и да ги пращат да се образоват в най-авторитетните тогавашни училища - едни пращаха да изучават философия, други - краснопис. По тази причина взеха и Иоан, който имаше прекрасен глас, и го изпратиха в царското училище да се възпитава и да изучава музикалното изкуство. Младият юноша, схватлив и разумен по природа, в скоро време изключително много напредна и овладя до съвършенство музикалното изкуство, тъй че всички се удивяваха на неговите необикновени способности. Някои от съучениците му шеговито го питаха:

- Иоане, какво яде днес?

А той, понеже все още не знаеше добре гръцки език, отговаряше им на гръцко-български:

- Кукия ке зелия (боб и зеле).

Затова момчетата го нарекоха Кукузел.

Не след дълго Иоан изучи гръцкия език и надмина в музиката всички свои връстници. Удивен от неговото наистина прекрасно пеене, византийският император (Преподобни Иоан Кукузел е живял по времето когато Българското царство се намирало под византийско робство (1018-1185), а във Византия властвала династията на Комнините) много го обикна, радваше се за него и го убеждаваше да се ожени. Но той му отговори:

- Прося и моля твое царско величество да ми позволиш да отида и да видя майка си! А после нека бъде волята на Бога и на царя.

Императорът уважи желанието му и незабавно го изпрати с подобаващи почести.

Щом пристигна близо до дома си, Иоан чу плача и риданията на майка си, която безутешно скърбеше за него. Когато го видя, тя се изпълни с неизказана радост. Известно време той остана при нея, а след това отново се върна в столицата при царя.

В Константинопол Иоан бе обграден с много внимание и почести. Но всичко това само отегчаваше неговата смирена душа. Друго желаеше той. Възлюбил Бога и тишината на уединението, младият юноша искаше да служи на Господа в безмълвие, свободен от суетните светски грижи, и се молеше на Всевишния да устрои така неговия живот.

Бог, чрез Своя дивен промисъл, не се забави да изпълни молбата му. Веднъж в царския дворец дойде по някаква работа игуменът на Атонската лавра и след като свърши всичко необходимо, тръгна обратно за своя монастир. Щом узна това, св. Иоан намери удобно време, облече се в бедняшки дрехи и почерни лицето си за да не бъде разпознат, взе една просешка тояга и с радост последва отдалеч игумена докато пристигнаха на св. Гора.

Скоро дойдоха до Лаврата. Игуменът влезе, а той остана вън и седеше пред портите като някакъв чужденец. Пазачът, застанал при монастирските врати, го попита:

- Какво желаеш, че си дошъл тук? И какъв занаят умееш да работиш?

- Зная - отвърна му св. Иоан - да паса кози и искам да стана монах.

Като чу това, пазачът отиде и извести на игумена, а той много се зарадва, че се е намерил пастир на козите, защото тъкмо по това време се случи да нямат такъв човек. Незабавно заповяда да въведат юношата в монастира и се зае да го обучава в духовния живот. Не след дълго го пострига за монах, а после го изпрати да пасе козите.

Оттогава св. Иоан живееше в планината, усърдно и с радост изпълняваше послушанието си и пасеше монастирските кози.

Императорът силно скърбеше заради неочакваното изчезване на сладкогласния и боговдъхновен певец. Той не знаеше какво се е случило с него и бе в недоумение. Изпрати хора да търсят старателно навсякъде. Те обиколиха много места, крепости, пустини и монастири, но не можаха да го намерят. Дойдоха също и на света Гора, и там проверяваха прилежно на всички места, но - отново безуспешно. Но дори и да го бяха видели, едва ли щяха да го познаят: св. Иоан се бе облякъл във вехта и изпокъсана дреха, а и видът на лицето му се беше изменил от изнурителния пост и въздържание.

Един ден, обаче, докато пасеше козите в пустинята, той пожела да изпее на Господа някоя духовна песен от псалмопенията. Огледа се наоколо за да се увери, че няма кой да го чуе, и започна да пее с голямо майсторство и умиление. Но в някаква пещера наблизо живееше един подвижник - той чу пеенето и помисли, че то е ангелско, а не човешко. Излезе от пещерата и отиде да види. Тогава пред очите му се разкри дивна картина: видя младия пастир да пее, а козите бяха спрели да пасат и го слушаха с радост и сякаш с внимание. Подвижникът си помисли, че това ще да е Иоан Кукузел, когото императорът търси, а сега Сам Бог го открива. Той побърза да отиде в Лаврата и насаме разказа на игумена всичко, каквото бе видял. Игуменът веднага изпрати да повикат козаря и щом той пристигна, каза му:

- Бог ми откри, че ти си Иоан Кукузел. И защо толкова време си крил това от мен? Заклевам те в Бога да ми кажеш истината!

Тогава преподобният падна в нозете му, молеше за прошка и със сълзи му отвърна:

- Да, аз съм, грешният и недостоен раб на твоя светиня. Когато видях, че всичко в този свят е суетно, аз го презрях заради Бога и го оставих. Затова много те моля и прося от теб да ме пуснеш на същото смирено служение, което си ми дал отначало - да паса козите, за да не би царят да узнае че съм тук и да ме грабне насила от това пристанище на спасението.

- Чедо мое - рече му игуменът, - не се безпокой за това! Ти само прояви послушание и остани в килията, която ще ти дам тук в монастира, а аз ще отида да моля царя да ти прости и да те освободи от всичко.

Така, по нареждане на игумена, св. Иоан остана да живее в монастира, а сам игуменът се погрижи да уреди това, което се отнася до него.

Щом пристигна в Константинопол, игуменът отиде при императора и му каза:

- Царю, моля и прося твое величество да ми подариш един човек заради неговото и твоето спасение на душата, и ако е оскърбил твое величество - да му простиш.

Царят се учуди и попита за името на въпросния човек, но игуменът му отвърна:

- Ако не ми дадеш предварително твоя милостив отговор писмено, няма да ти съобщя.

Тогава царят му даде своето писание, а той му извести за св. Иоан Кукузел и му разказа всичко за него. Царят се удиви, много се зарадва и прослави Бога. Но сам в себе си бе раздвоен - не искаше да се раздели окончателно с добродетелния юноша, а от друга страна, вече беше дал на игумена своето писмено съгласие. Тогава нареди да приготвят кораби и заедно с игумена отиде на Атон в Лаврата. Там императорът се срещна със св. Иоан, поздрави го и устрои тържество. После той се върна в Константинопол, а св. Иоан, скъсал и последните си връзки със света, остана в Лаврата, където безпрепятствено служеше на Бога, пееше в църква и благославяше Този, Когото възхваля всяко дихание (Пс.150:6).

След известно време той построи недалеч от Лаврата малка църква на името на светите Архангели и килия, в която остана да живее в безмълвие. Шест дни в седмицата той пребъдваше в килията си и, останал сам с Бога, грижеше се за очистването на душата си от греха. А в неделя и на празник отиваше в голямата монастирска църква, заставаше на десния клирос и пееше на Бога с голяма любов и умиление.

Един ден, през светата Четиридесетница, в Акатистната събота, той по обичая си изпя с умиление самогласните стихири и канона на св. Богородица. След края на бдението и Акатиста към Божията Майка той седна срещу Нейната икона, но се почувства твърде уморен и задряма както се бе опрял на мястото си. (Бдението на св. Гора започва при залез слънце и завършва при изгрев - затова е понятна умората и дрямката на светеца.) Тогава видя пред себе си Царицата на Небесата, сияеща от слава и Божествена светлина. Тя се обърна към него и кротко му каза:

- Радвай се, Иоане!

И добави:

- Пей и не преставай да Ме възпяваш. Аз няма да те оставя!

При тези думи Пресветата Дева постави в ръката му една златна монета и стана невидима.

Щом се събуди, той намери златницата в дясната си ръка - тогава душата му се изпълни с неизказна радост и той със сълзи благодареше на Божията Майка и Я възпяваше. Златницата бе прикрепена към иконата на Пресвета Богородица, и оттогава ставаха дивни чудеса и знамения както от иконата, така и от самата златна монета. (Чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена "Кукузелиса", се е прославила с чудеса и знамения особено от 1796 г.)

Утешен от необикновеното видение, св. Иоан не остави служението си като певец на десния клирос в голямата монастирска църква. След известно време на единия му крак се появи болезнена рана, която се възпали и силно загнои. Но скоро Сама Пречистата Божия Майка го излекува по чудесен начин, както някога св. Иоан Дамаскин. Яви му се и му каза:

- Бъди здрав отсега нататък!

При тези Нейни думи той напълно оздравя, благодареше на своята Покровителка и отправяше към Нея песни и славословия. Оттогава и до края на живота си той не страдаше от болести.

Св. Иоан Кукузел живееше в пост и бдение, трудеше се в добродетели и най-вече се стараеше да придобие смирение. По откровение свише той узна предварително приближаването на своята кончина и каза за нея на всички братя. След това се помоли за тях и им завеща да го погребат в църквата "Св. Архангели", построена от самия него.

Така св. Иоан завърши земния си живот и се всели във вечните Небесни обители за да възпява Христа Бога в Неговото Царство заедно с Ангелите и всички Светии.

manastir.narod.ru

http://www.pravoslavieto.com/

Йоан Кукузел - " Милост мира / Тебе поем "

2011-07-14T20:30:00.000-11:00

Житие на св. Йоан Кукузел

http://www.pravoslavieto.com/life/10.01_sv_Joan_Kukuzel.htm

Този знаменит певец и композитор, преподобни Йоан Кукузел, живял през дванадесетия век. Той е по произход българин. Родил се в град Дирахия /днес Дурацо/.

Той оставил майка си вдовица в родния град и отишъл да се учи в придворната школа в Цариград. Проявил големи дарования.

Заради прекрасния му глас и възхитителното му пеене императорът го обикнал и го назначил за пръв певец при своя двор.

Своята скръб по родината и родната си майка преподобни Йоан изразил в оригинална композиция, която сам нарекъл “Полиелей на българката”.

Отегчен от суетата на столицата, тайно от императора, Йоан заминал за Атон. Влязъл като послушник в лаврата на преподобни Атанасий Атонски. Братята го приели като непознат прост човек и го назначили за пастир. По-късно, като узнали неговото изключително дарование, постригали го в монашество.

Като монах вече, преподобният си построил вън от манастира килия с малка църква в чест на светите Архангели. Там прекарвал в уединение първите шест дни на седмицата. В централната манастирска църква дохождал в неделни и празнични дни и пеел на десния клир.

Насън и в будни видения няколко пъти Божията Майка му изразявала своето благоволение. Веднъж дори го възнаградила за вдъхновеното му пение със златна монета. Намирал се в дремещо състояние, когато станало това. Щом се събудил, монетата се оказала в дясната му ръка. Тази златна монета стои и до днес, прикачена към чудотворната икона на св. Богородица в лаврата. Тая икона се нарича с неговото име “Кукузелиса”.

Преподобни Йоан Кукузел прекарал монашеския си живот в изумителни подвизи на съзерцание, молитва и пост.

Удостоил се да предвиди деня и часа на своята кончина. Простил се с братята, причастил се със светите Тайни Христови. Помолил братята да погребат тялото му в построената от него архангелска църква и предал душата си на Господа с молитва и блажена усмивка на уста.

Починал на 1 октомври, денят на Богородичния покров.

Светата църква го е канонизирала като светец. Съставени са му служба, молебен, канон и акатист, които са преведени на старобългарски език.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

http://www.pravoslavieto.com/

Йоан Кукузел - " Верую "

2011-07-14T20:26:00.000-11:00

Кратко животоописание

http://www.pravoslavieto.com/life/10.01_sv_Joan_Kukuzel.htm

Ангелогласният – така нарекли още на младини св. Йоан Кукузел. Роден от българка през 1280 г., наричан още магистър на магистрите, този пръв императорски певец във Византия пеел нежно и с магическо упоение в гласа си призовавал към чистота и смирение. Бил истински извор на музиката, както е написано в старите свитъци.

Житието на светеца е съставено в края на XIV век (препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София). В него се разказва как надареният с необикновени музикални способности младеж бил изпратен да изучава Свещеното Писание в дворцовото певческо училище в Константинопол (Цариград), където скоро станал любимец на императора.

Желаейки да се откъсне от светските грижи и да служи на Господа в безмълвие, той тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Един ден подвизаващ се наблизо монах видял дивно чудо: пеещ пастир и кози, които не пасели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене. Въпреки настояванията на императора, който научил къде се намира, Йоан останал в манастира. Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други.

Св. Йоан Кукузел създал нов тип нотно писмо - невмено,
наричано още " Кукузелево ", което било с повече нюанси и по-разбираемо. Ръкописи на създадените от него песнопения се съхраняват до днес в библиотеките в Цариград, Солун, Атина, Атон, Ватикана, Париж, Виена и другаде. Много от композициите му напомнят български напеви. И днес музиката на Ангелогласния български светец Йоан Кукузел звучи като първомолитва за всички нейни изпълнители и ценители.

Изображението на Св. Йоан Кукузел в средновековни одежди, обкръжено от излезлите под перото му нотни знаци – невми, и до днес се пази като светиня в библиотеката на Великата Атонска лавра.

http://www.pravoslavieto.com/

Йоан Кукузел - " Достойно ест "

2011-07-14T20:24:00.001-11:00

Йоан Кукузел е най-значителният средновековен български светец, църковен певец и композитор (13 - 14в.), музикален теоретик и реформатор на византийското нотно писмо. Тъй като е надарен с прекрасен глас, съвременниците му го наричат Ангелогласния.

Получава своето образование в императорското певческо училище в Константинопол, Византия. След това отива в Света гора, където живее до края на дните си. От времето на пребиваването му в Константинопол идва и неговото име — "Кукузел". В младежките си години като го попитали какво е ял, той отговорил "кукия ке зелия" (на гръцки:κουκιά καί ζέλια), опитвайки се да каже на гръцки "боб със зеле". Обновява византийската музика с български интонации. Осъществява две реформи - въвежда многогласието и усъвършенства старото невменно нотно писмо.

Сведения за неговия живот се черпят от житието му, съставено в края на 14 век. Препис от него се съхранява в Народната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" в София.

Известните негови композиции са 90. Най-известната му творба е "Полиелей на българката" и е посветена на майка му.

Канонизиран е за светец. Българската православна църква го почита на 1 октомври.

Българският писател Добри Немиров пише роман, посветен на Йоан Кукузел - "Ангелогласният" (1938).

Уикипедия

Angel Dimitrov - " Rock Kopanitsa "

2011-07-13T06:19:00.000-11:00

( Kopanitsa - bulgarian folklore dance )

http://btourism.com/

" Ангел Димитров от Хасково

е сред младите наследници на фолклорната музика.

Изключителен виртуоз на тамбура и китара ,

той трасира нов път в етномузиката.

Иван Милев, Иво Папазов, Петър Ралчев, Никола Илиев

са част от известните народни музиканти ,

с които е свирил през годините . "

http://btourism.com/read.php?id=103

Ангел Димитров / Angel Dimitrov - "Варненско" / "Varnensko"

2011-07-13T06:05:00.000-11:00

http://signal.bg/view_people.php?people_id=135&tab=video&tab=bio

Ангел Димитров е роден в град Хасково в род на народни музиканти.
Завършил е средното музикално училище за фолклор в Широка Лъка със специалност тамбура и Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. В момента е солист в Оркестъра за народна музика при БНР.

Ангел Димитров свири еднакво добре на тамбура и китара. Обича да преплита фолклора с модерните тенденции и работи с други жанрове музика, особено с рок. “Тези похвати на свирене, които използвам се получават от преливането на народната музика в рока и джаза и обратно,” обяснява той. “Ориентирах се към модерната музика с помощта на първия си учител по тамбура. Макар за кратко, той остави дълбоки следи у мен с това, че успя да ми влее рокаджийска кръв, в резултат на което проявих интерес към тази музика. Слушането на рок повлия на свиренето ми с тамбура, а опита ми с тамбурата се отрази в рока. Това е причината да се получи стила, в който свиря. За мен етномузиката е използване на прийомите от поп музиката във фолклора и обратно. Тогава се получава синтез, който наричат етномузика.”

“Емигранти”, “Парна машина” и др. са авторски пиеси в етноджаз, показателни за стила на композитора. Научаваме от него за срещите му в музиката: “Като музикант започнах от младежка фолклорна формация, оркестър “Мелодия”. Бях поканен в оркестъра на Иван Милев. Това е един брилянтен музикант с точна стратегия и мисъл в музиката. Известни са неговите програми за форума в Стамболово с виждане на вещ музикант. Следващият оркестър, в който съм работил е на Иво Папазов. Там за малко време научих доста и съм щастлив, че срещнах тези музиканти. Свирил съм също с кларинетиста Делчо Митев, акордеониста Петър Ралчев, с Никола Илиев…Ние сме едно голямо семейство.”

Ангел Димитров е търсен китарист в различни състави. Помни старото време с големите селски сватби, където задължително свири сватбарски оркестър.

“Не че бяха хората толкова богати, но можеха да си позволят лукса да направят сватба, та да разбере цялото село, - казва той и добавя скромно: - Спомените ми са свързани с хората, с които съм работил, а не с отличията и наградите. Важно е каква диря оставяш след себе си.” Майсторството на Ангел Димитров е запечатано в радио и телевизионни предавания. Дебютният му албум се нарича “Криво огледало”. Изпълненията му може да чуете и в оркестрите, с които работи - Александър Райчев бенд, оркестър Младост, Теодоси Спасов –трио, в Оркестъра за народна музика при БНР, в етно-фюжън формация със звездното име “Канопус” и др. В който и оркестър да свири, важно за него е никога да не напуска формулата на българския фолклор. Гастролирал е в цяла Европа. В САЩ го канят Ивайло Кучев и Васил Бебелеков - приятели и учители от Широка лъка. Заедно с тях, а също и с Недялко Недялков - кавал и Георги Петров - гъдулка записва албума “Майстори”, където е включено неговото “Пайдушко хоро” на тамбура.
-----------------------
http://signal.bg/

Angel Dimitrov - " Buchimish "

2011-07-13T05:52:00.000-11:00

Angel Dimitrov is bulgarian and he is one of the best tambura player

on the world.

Buchimish is bulgarian folklor dance from shoppe region.

This is modern performance with electric guitar.

Info from / under YouTube video .

Emanuil Mihaylov - Playing Bulgarian Folk Music On Electric Guitar.

2011-07-13T05:48:00.000-11:00

Bulgarian Folk Music On Electric Guitar.

Using Joe Satriani Style Tapping .

Composed and played by Emanuil Mihaylov .

Info from / under YouTube video .

The MAGIC Of Bulgarian Music - " Сватба " / arr. / perf. Miguel Falcao's BEBE

2011-07-13T05:35:00.000-11:00

The MAGIC Of Bulgarian Music - " Сватба " ( Svatba - Wedding )

(Svatba)- play the guitar / arr. Miguel Falcao's BEBE

http://www.youtube.com/miguelbass

second volume of Le Mystere des voix Bulgares features performances by the Bulgarian State Radio and Televison Female Choir and the Female Vocal Choir, Sofia won a GRAMMY award in 1989.

http://www.grammy.com/GRAMMY_Awards/Winners/Results.aspx?title=&winner=Ma...

Bulgarian State Television Female Vocal Choir

http://www.myspace.com/yankarupkina

Yanka Rupkina played a major role in the growing popularity of Balkan music in the 1980s. Together with Stoyanka Boneva and Eva Georgieva, Rupkina formed the Trio Bulgarka, a vocal group affiliated with La Mystere Des Voix Bulgares. In addition to recording their own albums, Rupkina and Trio Bulgarka provided vocal harmonies for Kate Bush's albums, The Sensual World and The Red Shoes. Rupkina subsequently performed as a solist for the national television and radio Bulgaria group, the Balkana.

The Bulgarian State Radio and Television Female Vocal Choir is an internationally renowned World Music ensemble that blends traditional six-part a capella repertoire with modern arrangements. It is most recognized under the recording name Le Mystère des Voix Bulgares. First created in Bulgaria in 1952 by Philip Koutev, "the father of Bulgarian concert folk music," the choir is now under the direction of Dora Hristova. Koutev also created and conducted the Ensemble of the Bulgarian Republic in 1951.

Singers are chosen from country villages for the beauty and openness of their voices, and they undergo extensive training in the unique centuries' old singing style. Influenced by Bulgaria's Thracian, Ottoman and Byzantine history, their music is striking in its use of diaphonic singing and distinctive timbre, as well as its modal scales and dissonant harmonies (abundant second, seventh, and ninth intervals).

Info from / under the YouTube video taken .

Димитър Андонов - " Обичам те " ( 1986 г.)

2011-07-12T21:48:00.001-11:00

Димитър Андонов - " Най-красива " (1985г.)

2011-07-12T21:29:00.002-11:00

Димитър Андонов - " Девет планини " (1984 г.)

2011-07-12T21:14:00.001-11:00

Димитър Андонов - " Една цигара " (1983г.)

2011-07-12T21:07:00.001-11:00

Димитър Андонов - " Тежко ми е " (1982г.)

2011-07-12T20:57:00.001-11:00

Димитър Андонов - " Дай си сърцето " (1981г.)

2011-07-12T20:41:00.001-11:00

Антон Радичев - " На битака "

2011-07-12T09:32:00.003-11:00

Музика и аранжимент - Димитър Пенев
Tекст - Николай Цонев

Тони Дачева и Славка Калчева - "Ямболско хоро шарено"

2011-07-12T08:43:00.001-11:00

Тони Дачева & Оркестър " Кристал " - "Бащината къща" , 1998

2011-07-12T08:37:00.001-11:00

Тони Дачева & Оркестър " Кристал " - "Три Кила Банани" , 1993

2011-07-12T08:26:00.005-11:00

Дискография нa Тони Дачева :

Оркестър " Кристал " , гр. Ямбол (1989)
(три песни в изпълнение нa Тони Дачева )

Върнете се, българи (1991)

Не искам друг да любя
Върнете се, българи
Ученическа любов
Утро е
Psujem te zivote
Sto cu cuda uciniti
Analogos
Ederlezi
Майка Индия
Sudbina me na put salje
Майсторе, майсторе
Глава ли та боли
Върнете се, млади години
Eimai trellos
Ko ce da me brani
Шеги не си прави
Двама ще вървим
Далеко си ти от мене

Робиня съм твоя (1993)

Робиня съм твоя
Аз те чакам
Дай ми златен пръстен
Аз те обичам
Чуй ме
Лей лей
Има някой да ме люби
Емина
Всеки ден
Три кила банани
Бедни и богати
Джипси кингс
Хайде, хайде, драга
Гръцка песен
Лимон
Каба зурна
Защо носиш пръстен мой
Umirem majko
Празна кръчма

Мили мой (1994)

Пиян отново
Мили мой
Аз съм весела и пея
Коцкар
Дъще моя
Хей, кръчмарю
Фантазия
Тико
Сцена
Теб обичам
Рок танцувам
Момино сърце
Бъди човек

Тони Дачева и дует Шанс (1995)

Веселба
Моабет
Да пием по едно
Животинска война
Дай пари
Хоро се вие
Вино, вино дай
Конче мое
Български момчета

Тони Дачева и Мустафа Чаушев (1995)

Лястовице моя
Пет години
Шоколади, бонбони
Откровение
Тайно кафе
Съдба
Къде сте, приятели
Южен ритъм
За тебе пея аз
Времето лети

Кралица съм аз (1996)

Кралица съм аз
Сбогом завинаги
Златна жица
Луда съм по тебе
Момче хубаво
Хей, момче
Раздяла
Така ми е добре
Подай ръка
Ангел мой

Хитовете на Кристал (1997)

Каравана Чайка
Робиня съм твоя
Майсторе, майсторе
Звезди ли искаш да ти свалям
Шоколади, бонбони
Хей, кръчмарю
Ах, върнете се
Бедни и богати
Тико
Каба зурна
Три кила банани
BMW
Пиян отново
Празна кръчма

Всичко е любов (1998)

Сладка работа
Звездице моя
Чудесен сън
Сватба
Несподелена любов
Скитница
Добро утро
Бащината къща
Губя те
Дай ми обич

Добрата фея (1999)

От Адам и Ева
Прелъстител
Грях и обич
Върни ми свободата
Ще те жадувам
Знам една игра
Добрата фея
Първа нощ без теб
Плакала си, майко
До кога
Молитва
Яваш, яваш

Пей сърце (2000)

Седем нощи, седем дни
Пей, сърце
Жените са цветя
Грях ли е
Вълшебно огледало
Бързай бавно
Адвокат
Тръгвам босонога
Нощ без теб
Господарка съм
Последна среща
Приказка си ти
Любовни сезони
Море жаден, море гладен
Петър Румяна думаше

Грях ли е (2001)

Грях ли е
Да завъртим ключа
Палавница
Срещнах те, обич
Само ти
Нека ме няма
Формула 1
Цингарела
Върнете се, българи
Дай ми шанс
Нощ без теб
Добре дошла, любов
Всичко или нищо
Любовта е лудост

The Best (2002)

Бедни и богати
Звезди ли искаш да ти свалям
Тъжни планети
Латино Mix
Губя те (remix)
Фолк Mix

Интуиция (2004)

Още е рано
Жадуваща душа
Интуиция
Топъл дъжд
Обич, върни се
Защо
Мома си руси коси разплита
Късно е
Плаче мъжката душа
Няма да ти дам
Люлякът цъфти
Ясно ми е
Забрави ме
Грях ли е (remix)

Като на кино (2005)

Като на кино
Рано моя
Марионетка
Кукла
О, Лили
Кръвта вода не става
Не идвай
Клюката
Любов завинаги
Хазарт
Липсваш ми
Кукувица
Ти не ме разбра

Бяла лястовица (2007)

Любовта за всичко е виновна
Две неща
Бяла лястовица
Стара дата
Сърцето
Палячо
Почивна нощ
Тъга
Не искам това
Приказка за Дияна
Моята страна
Желязна обич
Целувка с дъх на море

Hit Collection MP3 ( 2009 )

По-силна съм от вчера
Почивна нощ
Кукла
Бащината къща
Защо ли те обичам
Кралица съм аз
Не, не искам
Жадуваща душа
Жените са цветя
Бедни и богати
Добрата фея
Добре дошла, любов
Ако сълза си
Бяла лястовица
Пей сърце
Бог с любов отвръща
Ах, върнете се българи
Клюката
Грях ли е
Късно е
Кръчмата е вече празна
Луда съм по тебе
Прелъстител
Липсваш ми
Звезди ли искаш да ти свалям
Робиня съм твоя
Себе си бъди
Тико, тико
Каравана Чайка
Как бързо времето лети
Майсторе, майсторе
Тръгвам босонога
Като на кино
Сърцето
Топъл дъжд
Стара дата
Игра на любов
Шоколади, бонбони
Жица, жица
Три кила банани
Любовта е лудост
Липсваш ми - ремикс

Други сингли

Опасен чаровник (2010)

Усмихвай се (2010)

Тони Дачева & Оркестър " Кристал " - "Каравана чайка"

2011-07-12T08:07:00.000-11:00

Тонка Дачева Дачева, известна с името Тони Дачева, е българска поп-фолк певица, работеща със звукозаписното студио Пайнер, Димитровград. Тя е родена в село Блатец, Сливенско, но израства в град Сунгурларе, години наред живее в Ямбол. Дълги години от професионалната си кариера прекарва с оркестър "Кристал".

Тони Дачева се смята за пионер (наред с Мустафа Чаушев, Хисарския поп, Сашка Васева и Глория) на придобилия по-късно широка популярност музикален жанр - " поп - фолк " ...

Уикипедия ;)

Тони Дачева & Оркестър " Кристал " - "Psujem Te Zivote" , 1991

2011-07-12T07:55:00.004-11:00

Тони Дачева и Оркестър " Кристал " - "Скитница" , 1998

2011-07-12T07:43:00.002-11:00

Тони Дачева

http://chrisparis.e-monsite.com/rubrique,toni-datcheva,1222622.html

Pодена на 6 февруари 1967 година.
Майка й е певица, а баща й акордеонист.
Израснала в семейство на музиканти, Тони от малка изпитва влечение към музиката. В детските си години мечтае някой ден да бъде певица или лекарка и макар в игрите често да се е превъплъщава в медик, голямо удоволствие й доставя, още в ранна детска възраст, да изнася импровизирани концерти пред съседи и приятели.
Първият си запис бъдещата „майка на попфолка” прави на седем годинки в студио в Сунгурларе на песента „Отиде, Янка, отиде в тая гора зелена”. По-късно, вече в пети клас, става една от солистките на самодейния състав към читалището в родния си град и там започва нейното развитие като певица. Без музикално образование и професионални уроци по пеене, единствено с таланта и умението си бързо да възприема всяка нова мелодия, Тони уверено върви по избрания път – на музиката.
Следващата крачка в своето музикално развитие прави отново в читалището на Сунгурларе с групата „Бакхус”, съставена от самодейни музиканти и заедно с тях, на 16-17 години, започва да изнася концерти по различни поводи в Сунгурларе и региона.
Един ден съдбата й дава шанс да промени живота си. Музикант, познат на родителите й, й предлага да напусне Сунгурларе и да заработи с един оркестър от Ямбол.
На 25 ноември 1987 година Тони Дачева за пръв път среща Красимир Христов и музикантите от „Кристал” и тръгва по пътя към успеха. Своеобразното „прослушване” на бъдещата солистка е в ресторанта, където оркестъра работи по това време. Пред гостите на заведението Тони се представя с песните „Топъл дъжд” и „Обещай ми любов” на Силвия Кацарова и „Сурова нежност” на Кичка Бодурова. С тези изпълнения впечатлява „Кристал” и започва работа при тях. Тогава за Тони Дачева, а по-късно ще се окаже и за целия музикален живота на страната, започва един нов период – „Ерата на Тони Дачева и орк. „Кристал”.
В началото Тони е един от многото изпълнители на оркестъра, с който по това време, в зависимост от случая, работят Гинка Иванова, Христо Минков и Андон Събев. През това време тя трупа опит и обогатява репертоара си.
За началото на своята кариера Гранддамата разказва, че е разчитала на Краси Христов и колегите си от „Кристал”. През първите години те се грижат за нея, помагат й и през единадесетте им години съвместна дейност те са нейното второ семейство.
През 1988 година „Кристал” решават да издадат първият си албум, в който Тони не взема участие. Проекта съдържа песни с цигански и ориенталски мотиви, а техен изпълнител е Андон Събев. Част от този албум е един от първите „чалга хитове” – „Камъните падат”.
Година по-късно оркестърът реализира и друг албум, който включва народна музика, а основен солист е народната певица Гинка Иванова. Тони Дачева взема участие в този албум с три песни, като една от тях е и първият й официален хит – „Звезди ли искаш да ти свалям”. Тази песен се оказва най-харесваната от албума и за отрицателно време става една от най-слушаните композиции. Благодарение на нея Тони Дачева и орк. „Кристал” стават познати на широката публика. Тони споделя, че този албум не носи приходи на формацията и пускането му на пазара е било основно с рекламна цел, а това несъмнено е постигнато.
След като създават първите си хитове, Тони Дачева и орк. „Кристал” заминават за съседна Югославия. Пътуването се осъществява в края на 1989 година. Там Тони значително обогатява репертоара си и трупа опит с ежедневно пеене от по 12 часа. С нея и оркестъра за Югославия заминава и друга изпълнителка и за да е в контраст с черните й коси, Тони прави още една промяна, но този път във визията си – става руса, като запазва този цвят като основен и до днес.
След близо 8-месечен престой в западната ни съседка, натрупали опит и множество сръбски песни в репертоара си, Тони и „Кристал” се завръщат в България. Вече на родна земя Красимир Христов решава да реализира плановете си за нови албуми и популяризиране на оркестъра. Така формацията започва работа по новите си песни. Ръководителя е основния композитор и аранжор, а Тони Дачева влиза в ролята на текстописец. Сред тези песни са и някои от първите кавъри на жанра в България. Завърнали се от чужбина, те правят български текстове на много сръбски и гръцки хитове и ги правят разбираеми за публиката си.
По това време правят редица концерти в Националния цирк. В продължение на 15 дни Тони и „Кристал” изнасят по два концерта дневно за своите почитатели, които остават ненаситни. Всеки концерт се радва на завиден интерес и никога не остават свободни места. Тогава ги забелязват от „Българско видео” и им предлагат да ги заснемат и да издадат материала на видео. Касетата се реализира за 4 дни, през които 16 композиции получават своите видео версии. Албумът е издаден в края на 1991 и се радва на огромен успех. И до днес това е най-продаваната видеокасета в България с тираж над 100 000, според официалните данни, но множество нелегални копия заливат пазара, затова точната цифра на продадените албуми остава загадка.
През 1993 година на пазара излиза първият напълно официален и легален аудио албум на Тони Дачева и оркестър „Кристал”, който носи заглавието „Робиня съм твоя”. Част от него са два от евъргрийните на формацията и на жанра като цяло – „Бедни и богати” и „Три кила банани”. Издател на аудио и видеокасетата е филмовата компания „Александра видео”.
През 1994 година Тони Дачева и „Кристал” подписват договор с ямболската музикална компания „Перфект”, с които работят 3 години. Тогава излиза албумът „Мили мой” на аудио и видео носител и се радва на голям успех.
През 1995 година бива реализиран албум с дует „Шанс”, който е с развлекателен характер, повечето песни са леки и майтапчийски. В проекта Тони Дачева има три самостоятелни песни, а по-голяма част от останалите композиции изпълнява съвместно с радио водещите Волен Митев и Кольо Пехливанов.
Същата година Тони Дачева и „Кристал” предлагат на пазара още един съвместен проект, но този път с Мустафа Чаушев. С легендарния изпълнител се запознават през 1993 година и тогава се ражда идеята за общ албум. За него Красимир Христов композира още един неувяхващ и до днес хит на жанра – „Шоколади, бонбони”. Негово дело са и останалите дуети в албума, а автори на текстовете са техните изпълнители – Тони и Мустафа. Освен дуетните изпълнения, в албумът място намират и няколко самостоятелни песни на Първата дама на фолка, както и един от незабравимите хитове на Мустафа Чаушев – „Къде сте приятели”.
Още един албум издава през 1995 година оркестъра, но този път радостта за феновете е на видео, а не в аудио формат. Касетата носи името „Кристал” и приятели” и съдържа видео версии на част от песните, издадени в аудиокасетите от същата година, и изпълнения на Светла и Цани Николич. По това време в оркестъра се извършват някои смени и част от екипа става братът на Тони – Петър Дачев, които се изявява като клавирист.
През 1996 година, вече в променен състав, Тони Дачева и „Кристал” предлагат на пазара аудио и видеокасетата „Кралица съм аз”. Това е последният албум на формацията, който излиза с логото на музикална компания „Перфект”, а е записан в студиото на набиращата популярност фирма „Пайнер”. В „Кралица съм аз” като хитове се открояват голям брой композиции, сред които и заглавната, но несъмнено най-запомняща се е песента „Жица, жица”.
През 1997 година в един албум се събират някои от най-добрите песни на Тони и оркестъра, а продуктът е предложен на ценителите на хубавата музика от „Пайнер”. Именно с този албум Тони Дачева и оркестър „Кристал” стават част от голямото семейство на димитровградската компания. С него те отбелязват и първите си 10 години съвместна дейност. През това десетилетие оркестърът и неговата солистка се радват на небивал интерес. Обикалят страната и изнасят множество концерти. Стават част от много празници и стоплят хиляди сърца.
Повратна точка за Тони Дачева, „Кристал” и жанра, който те създават – поп-фолка, е 1998 година. Останали верни на традицията, те отново пускат на пазара аудио и видео албум – „Всичко е любов”. Част от него са още две незабравими песни на формацията – „Бащината къща” и „Губя те”. Това са и последните съвместни хитове на вече легендарните Тони Дачева и оркестър „Кристал”, защото след издаването на този албум те се разделят. В този момент Гранддамата решава, че е време да тръгне сама по музикалния си път и да гради самостоятелна кариера. Разделят се без спорове и лоши чувства и си остават приятели.
След 11 години съвместна дейност Тони Дачева и оркестър „Кристал” могат да се похвалят с множество постижения, но най-значимото от тях несъмнено е новият музикален стил, който създават. В началото те не знаят как да нарекат зараждащият се жанр, смесица между фолклор и естрада. Не е и необходимо, медиите стават „кръстници” на новата музика, а за нейни създатели и до днес се считат Тони Дачева и оркестър „Кристал”! Те познават истинския успех и проправят пътя на най-слушания музикален стил в България.
Макар от раздялата им да е изминало вече десетилетие и до днес те остават неразривно свързани в спомените на почитателите си!
След раздялата за Тони настъпва период на запознанства. Време е да мисли за нов албум и нови лица, които да й помогнат при създаването му. За новото начало спомагат авторите Надежда Захариева, Пейо Пеев, Атанас Капралов, Светослав Лобошки, Владимир, Ленко Драганов, Митко Петров, Шеки и Илия Загоров. Самата тя също се изявява като текстописец на половината от песните в новия си проект, добре трениран талант от времето й с оркестъра, изявява се и като композитор на една мелодия. Така през 1999 година на феновете е предложен първият самостоятелен албум на Тони Дачева - „Добрата фея”. Със заглавната песен звездата се явява на фестивала „Такия фолк” и с Ленко Драганов печелят наградата за аранжимент.
Четири песни от новия проект се сдобиват с видеоклипове, които се реализират през 1999 и през 2000 година.
В края на 2000 година за Тони е време за още едно ново начало. Като експеримент в студиото на „Пайнер” е записана нова дуетна песен, която след първото си официално представяне по случай брой 100 на музикалното предаване „Фолкмаратон” в началото на 2001 година, завладява сърцата на хората и бързо се изкачва по върховете на касациите. Песента носи заглавието „Грях ли е” и е дуетно изпълнение на Тони Дачева и житейската й половинка Найден Милков.
Продължение на автобиографията на

Тoни Дачева можете на прочетете на :

www.toni-dacheva.com

Тони Дачева и Оркестър " Кристал " - "Ученическа Любов" , 1991

2011-07-12T07:37:00.003-11:00

Тони Дачева и Оркестър " Кристал " -

Aлбум - " Върнете се, българи " , (1991)

More about Toni Dacheva of

http://www.toni-dacheva.com/

Ерата „ Кристал ”

( http://www.toni-dacheva.com/toni/bio/erata-kristal/ )

Оркестър " Кристал " - " Камъните падат "

2011-07-12T07:13:00.003-11:00

Андон Събев - " Камъните падат " (1988 г.)

2011-07-12T06:50:00.001-11:00

" Камъните Падат " пo Андон Събев (2002)

2011-07-11T23:19:00.008-11:00

B изпълнeниe нa " Боре` " и " Владо` "

Из док.филм

"Варвара", 2002 г.

Идея, звук, реализация:

Александър Пеев

Music to the documentary film " Varvara "

Genre: Dokumentarfilm, OmU

Produktion: Österreich 2002

Idee, Ton, Schnitt:

Alexander Peev

Kamera:

Verena Scheibl, Josef Zekoff

Musik: Boris Changarov

Redaktion und dt. Untertitel:

Nadejda Dimitrova

DV, 21 min

More about Nadejda Dimitrova und Alexander Peev of

http://www.dimitrova.at/

http://peev.at/

SYLVIE VARTAN EN BULGARIE , SOFIA , 1990 - " COMME UN HOMME "

2011-07-11T20:13:00.003-11:00

" Comme Un Homme " ( from the album " Confidanses " , 1989 )

More about Sylvie Vartan of

http://www.sylvie-vartan.com/

SYLVIE VARTAN - " IMAGINE "

2011-07-11T19:56:00.000-11:00

SYLVIE VARTAN EN BULGARIE -

(") IMAGINE (") John Lennon (") ,

Sofia , 1990

SYLVIE VARTAN - " OBLACHE LE BIALO " , 1990

2011-07-11T19:51:00.003-11:00

Sylvie Vartan (born 15 August 1944) is a French singer.She was one of the first rock girls in France. Vartan was the most productive and active of the yé-yé style artists, considered as the toughest-sounding of those.Her performance often featured elaborate show-dance choreography.
She made many appearances on French and Italian TV. Yearly shows with her husband at the time Johnny Hallyday attracted full houses at the Olympia and the Palais des congrès de Paris throughout the 1960s and Mid-1970s. After a break in performances, she began recording and giving concerts of jazz ballads in the French speaking countries again in late 2004.

Vartan was born in Iskretz, Sofia Province, Bulgaria. Her father, Georges Vartan, was born in France to an Armenian father and a Bulgarian mother ; He worked as an attaché at the French embassy in Sofia. Her mother, Ilona (née Mayer), was Hungarian.The original family name was Vartanian, but her parents shortened it to Vartan after they fled to France. In September 1944, when the Soviet Army occupied Bulgaria, the Vartanian family house was nationalised and they moved to Sofia.In 1952, Dako Dakovski, a film director and her fathers' friend offered Sylvie a role of a schoolgirl in the movie Pod igoto. The film was about Bulgarian rebels against the Turkish occupation. Being a part of the film had a lasting impression on her and made her dream of becoming an entertainer.

The privations of the postwar Bulgaria made the family emigrate to Paris in December 1952.At first they stayed in the Lion d'Argent Hotel near Les Halles, where Georges found a job. The family stayed in a single room at the Angleterre Hotel for the following four years. Young Sylvie had to work hard to keep up at school and to assimilate with her schoolmates. She learned French in two years. In 1960 her family moved to an apartment in Michel Bizot Avenue.Thanks to the example of her music producer brother Eddie, teenage Sylvie's main interest became music. The most influential genres were jazz and, out of her strict high school's spite, rock'n'roll. Her favourites included Brenda Lee, Bill Haley and Elvis Presley.

Twisting schoolgirl

In 1961 Eddie offered Sylvie to record the song "Panne d'essence" with the French rocker Frankie Jordan. The EP by Decca Records was a surprise hit.Although she was not credited on the sleeve, "Panne d'essence" provided Vartan her first appearance on the French Broadcasting Television. The journalists gave her a nickname la collégienne du twist.After the twisting schoolgirl had finished the Victor Hugo High School, she was free to sign a contract with Decca Records to start recording her own EP. By the beginning of December, 1961 the EP with the title song "Quand le film est triste", covering Sue Thompson's "Sad Movies (Make Me Cry)" was on sale.This was yet another hit, that served her first concert in Paris Olympia hall on 12 December 1961. Quickly "Est-ce que tu le sais?", her version of the Ray Charles song "What’d I Say", was released. She opened for Vince Taylor at Paris Olympia for her second concert.In July she toured France with Gilbert Bécaud. In Fall, 1962 she released her version of "The Loco-Motion" on EP and her first LP “Sylvie”. Her next hit was "Tous mes copains", issued on EP in 1962.
A small part of a singer in the film Un clair de lune à Maubeuge was her first adult appearance in a movie.

Cover of the album Sylvie à NashvilleIn 1963, Paul Anka offered her I'm watching you, her 1st international hit (Japan, Korea). In the same year she did four TV specials and became the darling of the teen magazine Salut les Copains.Six of her thirty-one songs released in 1962/1963 became top 20 European hits.In late Winter 1963, Vartan toured France with Johnny Hallyday and starred with him in the movie D'où viens-tu, Johnny?. Later in 1963, after announcing their engagement over the radio, the young couple performed to a noisy audience of 200,000 at the La Nation Square of Paris.At the end of the year, they travelled to Nashville, Tennessee to record an album with The Jordanaires. With the special treatment of vocalists, strings and brass sections in the true Nashville style, these recordings were a great commercial success in France.The album Sylvie à Nashville included the hits "La plus belle pour aller danser" and "Si je chante" and three news songs in English (featuring Paul Anka again for one of them). Being accompanied by the movie Cherchez l’idole, the EP with "La plus belle pour aller danser" became n°1 in France, sold over a million copies in Japan, very successful in Korea and Spain too, and her 1st release in Italy.In 1964 at the Paris Olympia, she appeared as the main attraction (third performance) on the same bill as The Beatles and Trini Lopez. The commercial for the clothes “Renown” and a supporting role in the film "Patate" made her even more famous. The singer made appearances on U.S. TV:The Ed Sullivan Show, Shindig!, Hullabaloo, and an international concert tour, including Canada, South America and Polynesia.In Tokyo she gave 13 concerts in 12 days.

Yé-yé diva

1966In December 1964, as her husband went into military service, brother Eddie hired two English songwriting session musicians, Tommy Brown on drums and Mick Jones on guitar as they went to record in New York. The two Brits wrote a hit for her, called "Cette lettre-là".Set in the smart design of the J.C.Averty Show, "Cette lettre-là" was the first of Sylvie Vartan's TV variety night performances.In 1966-67 she recorded more original hits. "Dis moi, que tu m'aimes" was accompanied by a group of male dancers and aired on TV on 9 July 1967. "Le jour qui vient" was aired on the Dim dam dom program of the French Television 1 in color in 14 January 1968.

In 11 April 1968 she suffered injuries in a traffic accident, but was back on tour in August. Her new sexy cabaret dancer image was demonstrated to the French TV audience in the "Jolie poupée" show on 4 December 1968. In the show, the collaboration with Maritie and Gilbert Carpentier produced a highly entertaining result.The variety night included the performance of "Irresistiblement", accompanied by elaborate girl group choreography, and "Jolie Poupee", a dialogue between a doll Sylvie and an adult one.The hits of the "Jolie poupée" show were released as the "Maritza" album. In Italy, she released a cover version of Mina's "Zum zum zum". Being the 23rd biggest selling single of the following year in Italy, Vartan's version did better in Italian charts than Mina's original Vartan continued with her one woman shows at the Paris Olympia in December 1968. The shows were published as the documentary "Sylvie à L'Olympia".For nine Saturday nights in winter of 1969, Vartan starred in the Doppia coppia variety nights of RAI, performing her hits "Irresistiblement" ("Irresistibilmente") and "Le jour qui vient" ("Una cicala canta") in Italian.In March 1969, "Irrestibilmente" entered the Italian charts at #3, peaked at #2 and stayed in Top Ten for 10 weeks. In 1969 the single was the #22 single on the Italian chart. The tender ballad "Blam blam blam", written originally for the Doppia coppia, peaked at #14 of the Italian charts and was among the 100 biggest selling singles in Italy in 1969.

After her world tour in autumn 1969, she returned to Italy to perform "Festa negli occhi, festa nel cuore" on a Canzonissima variety night and "C'est un jour à rester couché" on the Incontro con Sylvie Vartan TV show, recorded in the Gattopardo Club of Messina.Her appearances, dressed in short skirts and Barbarella boots, with each song having a different costume, were popular in Italy and France. The cartoonists of both countries even drew Sylvie Vartan lookalikes.

1970–today

In spite of suffering her second heavy car accident in 1970,Sylvie Vartan continued extensive performing and recording and in 1972, she starred in the film Malpertuis.She sold millions of records on RCA label (the most prolific artist on this Label after Elvis Presley). Her most famous songs are: J'ai un probleme","L'amour au Diapason", "Parle moi de ta vie", "Petit Rainbow" , "Bye Bye leroy Brown", "Disco Queen".. Her annual world tours and Italian TV shows, however, continued to include her best of the late sixties.In 1976, she recorded "Qu'est-ce qui fait pleurer les blondes?", a disco style cover of a John Kongos's track, which topped the French chart for several weeks. Her disco era climaxed at the Dancing star TV show on TF1 on 10 September 1977. The show was produced by Maritie and Gilbert Carpentier. The performances were published by RCA Records as the LP Dancing star.After releasing "Love again" in duet with John Denver, a #85 single on Billboard Hot 100 in 1984, she took a break in show business.

In 1990, she gave a concert at the Palace of Culture of Sofia, opening and closing with a Bulgarian song. This was her first visit to the city after her emigration.In 1991 she performed for three weeks at the Palais des Sports In Paris. She reached the charts with :"Quand tu es la". After her brother Eddie died in 2001, she took another break in performing public. In Fall 2004 she started recording and giving concerts of jazz ballads in the francophone countries, and Japan.She performed two weeks in the Palais des Congres in 2004, 2008 (sold out concerts each time). In 2009 she toured in Turkey, France, Japan, Switzerland and Belgium.

Artistry

Sylvie Vartan was one of the first rock girls in France. Before her, it was not common for a French pop artist to sing and dance at the same time.Sylvie Vartan was the most productive and active of the yé-yé girls.Having rock'n roll voice, she used her sense of rhythm to sound as the toughest of the yé-yé girls.

Influence

Vartan's concerts were said to be an excuse for some of the first violent acts of rockers in French theatres.There is a Sylvie Vartan rose variety and a toy factory named after her. The Mattel toy company designed a dummy model after her body.In 2005, the singer was appointed as WHO Goodwill Ambassador for Maternal and Child Health in the European Region.

More about Sylvie Vartan of

http://en.wikipedia.org/wiki/Sylvie_Vartan

or

http://www.sylvie-vartan.com/

Ishtar Alabina - " Oblache le byalo "

2011-07-11T19:34:00.000-11:00

Live in Sofia

Ishtar Alabina singing bulgarian song "Oblache le byalo"

National Palace of Culture (NDK Hall 1),

Sofia ,

Bulgaria ,

Sunday , 05 June , 2011

" Знаете ли , че ? " ... " Облаче ле Бяло " ...

2011-07-11T19:27:00.000-11:00

Клиповете "Знаете ли, че?" представят интересни факти от света на

литературата и са създадени за кампанията "Малкото Голямо Четене" от

Магдалена Митева (автор на визуалната концепция и сценограф),

Ема Константинова (режисьор и режисьор по монтажа),

Мила Коларова и Божидар Александров (актьори),

Калоян Божилов и Димитър Скобелев (оператори),

Тодор Пеев (текст).

/ из под YouTube видеото цитирал /

Дони и Момчил - " Я кажи ми, облаче ле бяло "

2011-07-11T19:19:00.002-11:00

Doni i Momchil

Дони и Момчил - " Хубава си, моя горо "

2011-07-11T19:18:00.000-11:00

Doni i Momchil

Дони и Момчил и Слави Трифонов (:Live:) - "Уморени крила"

2011-07-11T19:15:00.001-11:00

Doni i Momchil i Slavi Trifonov - Umoreni krila (live)

" No Mercy Tour 2009 " - The Closing :)

2011-07-10T22:29:00.000-11:00

National tour " NO MERCY " / Slavi Trifonov and Kuku Band ,
Summer 2009 , Stara zagora , Bulgaria .

" No Mercy Tour 2009 " - The Opening :)

2011-07-10T22:26:00.002-11:00

National tour " NO MERCY " / Slavi Trifonov and Kuku Band ,
Summer 2009 , Stara zagora , Bulgaria .

" Тайсън кючек "

2011-07-10T22:16:00.001-11:00

National tour " NO MERCY " / Slavi Trifonov and Kuku Band ,
Summer 2009 , Stara Zagora , Bulgaria .

" Ад и Pай "

2011-07-10T22:04:00.001-11:00

National tour " NO MERCY " / Slavi Trifonov and Kuku Band ,
Summer 2009 , Stara zagora , Bulgaria .

Ку - Ку Бенд - " Нека Ме Боли "

2011-07-10T21:08:00.002-11:00

LIVE - Ku-Ku Band & Slavi Trifonov from the "Easter Concert" - 2003 ,

National Palace of Culture , Sofia , Bulgaria .

Ку - Ку Бенд - " Лудо Младо "

2011-07-10T21:02:00.000-11:00

This is a live performance of the song " Ludo mlado " (Madcap)
at the " Easter Concert " in 2003 with Ku-Ku Band (Cuckoo Band),
National Palace of Culture , Sofia , Bulgaria .

" Ад и Pай " - Ку - Ку Бенд

2011-07-10T20:44:00.006-11:00

LIVE with Ku-Ku Band & Slavi Trifonov from the "Easter Concert" - 2003, NDK , Bulgaria ;)

Бичето - " Идем "

2011-07-10T20:20:00.000-11:00

The song is part of the movie

" N1 " ( 2011 )

director - Atanas Hristoskov

Bulgarian National Television

National Film Center

Inkoms Proekt LTD / Plamen Jordanov

Бичето - " Номер 1 "

2011-07-10T20:17:00.000-11:00

The song is part of the movie

" N1 " ( 2011 )

director - Atanas Hristoskov

Bulgarian National Television

National Film Center

Inkoms Proekt LTD / Plamen Jordanov

Бичето - Документален Филм

2011-07-10T19:56:00.004-11:00

Братя Владигерови - " Без Граници "

2011-07-10T03:29:00.000-11:00

http://bez-granici.com/

Wladigeroff Brothers & Band - Live at " Porgy & Bess " , Vienna / 2011.06.06

2011-07-10T03:22:00.002-11:00

Wladigeroff Brothers & Band

„For The Greatest and Little Things" (BG/A)

Konstantin Wladigeroff: piano , clarinet
Alexander Wladigeroff: trumpet, fluegelhorn
Ekaterina Wladigeroff: piano
Vladimir Karparov: reeds
Milan Nikolic: bass
Stoyan Yankoulov: drums, tupan
Valya Dervenska, Denise Nittel: violin
Tomasz Wabnic: viola
Linda Mancheva: cello
Iskren Iliev ISI: visuals

" ... Ähnlich arbeiten auch Wladigeroff Brothers & Band auf „Wanderer in Love" (Extraplatte). Die lange schon in Wien lebenden bulgarischen Zwillinge Alexander (Trompete) und Konstantin (Klavier) sind zwar durch die wechselnden Besetzungen ihrer Band (u.a. mit Vibrafon, Bass, Saxofon, Schlagzeug) dem klassischen Jazzidiom näher, greifen aber auch auf Traditionelles wie die Hirtenflöte Kaval zurück. Und sie schaffen es dabei stets, im Fünf-, Sieben- oder Neunachteltakt nicht einfach nur bulgarisch und im Dreivierteltakt nicht wienerisch zu klingen. "

Carsten Fastner , 2008 .

Wladigeroff Brothers & Band - Live at " Porgy & Bess " , Vienna / 2011.06.06

2011-07-10T03:18:00.002-11:00

Stoyan Yankulov (Stunji) & Wladigeroff Brothers - Jazz concert in Montreal / Part I

2011-07-10T03:15:00.000-11:00

This concert was shot on April 23d, 2011 in Montreal, Canada.
The Jazz Trio was visiting the City of the Jazz as part of
Bulgarian Art and Folk Fest in Toronto, Canada.

Stoyan Yankulov (Stunji) & Wladigeroff Brothers - Jazz concert in Montreal / Part 2

2011-07-10T03:14:00.000-11:00

This concert was shot on April 23d, 2011 in Montreal, Canada.
The Jazz Trio was visiting the City of the Jazz as part of
Bulgarian Art and Folk Fest in Toronto, Canada.

" Golden Songs of the Golden Orpheus " (2009) - 50 years Bulgarian National Television

2011-07-10T00:11:00.002-11:00

"Fire and Smoke" - Duet " Riton "
Music - Alexandar Kiprov , Deni Draganov and Chocho Vladovski
Text - Mihail Belchev
Arr. - Angel Zaberski

" Golden Songs of the Golden Orpheus " (2009) - 50 years Bulgarian National Television

2011-07-10T00:00:00.000-11:00

" Elan " - Margarita Hranova
Comp. / Arr. - Nayden Andreev
Text - Petya Yordanova

" Golden Songs of the Golden Orpheus " (2009) - 50 years Bulgarian National Television

2011-07-09T23:24:00.002-11:00

" Cricket " - Magdalena Dzhanavarova
( original performed by Lili Ivanova )
Comp./Arr. - Nayden Andreev
Text - Damian Damyanov

" My Love " - Lubo , Krassi and Vili Gyulemezovi , " 032 "
( original performed by " Familia Tonika " )
Comp./Arr. - Stefan Dimitrov
Text - Mikhail Belchev

Александър Владигеров - " Токата " / Alexandar Vladigerov - " Toccata "

2011-07-09T01:18:00.001-11:00

Христо Попов (пиано)

Hristo Popov (piano)

More about Hristo Popov of

http://popov.1point618.com/

--------------------------------------------------------------------------
Alexandar Vladigerov

He is son of Professor Pancho Vladigerov. He graduated from the State Academy of Music in 1956 where he studied Conducting with Professor Vladi Simeonov and Piano and Composition with his father. He specialised for two years with Natan Rahlin, chief conductor of the Kiev Philharmonic. Since 1958 he was conductor of the Philharmonic Orchestras in Pleven, Plovdiv and Ruse and since 1969 to the end of his life of the Bulgarian National Radio Symphony Orchestra. He toured Europe, Japan and Cuba. He made multiple performances and gramophone recordings of the stage and symphony works of Pancho Vladigerov.

He composed three musical plays for children, which became very popular and were frequently performed; works for symphony orchestra; chamber works and songs. His piano works were prize-winning at the international composition competitions in Warsaw, Moscow (1955) and Bolzano, Italy (1957).

http://www.ubc-bg.com/en/composer/165
--------------------------------------------------------------------------
Александър Владигеров

Син на проф. П. Владигеров. Завършва БДК (дн. ДМА “Проф. П. Владигеров”) (1956), където учи дирижиране при проф. Вл. Симеонов и пиано и композиция при своя баща. Специализира две години при Н. Рахлин главен диригент на Киевската филхармония. От 1958 работи като диригент на Плевенската, Пловдивската и Русенската филхармонии, Диригент на СО на БНР (от 1969 до смъртта си). Като диригент е гостувал в редица страни на Европа, Япония и Куба. Осъществил е многобройни изпълнения и записи на грамофонни плочи на сценични и симфонични произведения на П. Владигеров.

Автор е на: 3 мюзикъла за деца, добили широка популярност и многократно поставяни; произведения за симфоничен оркестър; камерни пиеси и песни. За свои клавирни творби е получавал награди от международни композиционни конкурси във Варшава и Москва (1955), Болцано (Италия, 1957).

http://www.ubc-bg.com/bg/composer/165

Alexander Nantschev and friends ;) - " Sieben Acht " ( Ratcheniza )

2011-07-09T01:10:00.002-11:00

Alexander Nantschev - Violin

Alexander Wladigeroff ( Jr. ) - Trumpet

Boris Changarov - " Western " Guitar , (: " Eastern " Vox ;)

More about Alexander Nantschev and Alexander Wladigeroff of

http://www.nantschev.com

http://www.alexanderwladigeroff.net.tc/
--------------------------------------------------------------------------
Alexander Nantschev has been taught to play the violin since the age of three and the piano since the age of 9; he has taken lessons in aural training, counterpoint and harmonics since the age of fourteen. He studied Violin and Piano at the University of Music and Visual Arts in Vienna, where he got his diploma with distinction, and also Jazz Guitar at the Franz Schubert Conservatory in Vienna. Nantschev worked as first-chair player for the Viennese Jeunesse Orchestra, as a solo violinist at the Salzburg Festival, and was a member of the Gustav Mahler Youth Orchestra, conducted by Pierre Boulez, Claudio Abbado, Daniel Gatti and Kent Nagano. He performed internationally with several ensembles and also composed as well as improvised dance, film, television, radio, and theater pieces.

Георги Златев - Черкин - " Севдана "

2011-07-09T00:52:00.004-11:00

Georgi Zlatev - Cherkin ( 23.ІV.1905 - 29.ІІІ.1977 ) - " Sevdana "

Duo " Fratres " are :

Alexander Nantschev - Violin

Christo Popov - Piano

More about Alexander Nantschev and Christo Popov of

http://www.nantschev.com

http://popov.1point618.com

---------------------------------

Georgi Zlatev - Cherkin

http://www.ubc-bg.com/en/composer/192

Georgi Zlatev-Cherkin studied for two years at the State Academy of Music majoring in Piano under Ivan Torchanov and Music Theory under Professor Dobri Hristov, Professor Pavel Stefanov and Professor Nikola Atanassov (1923-25). He graduated from the State Academy of Music and Dramatic Art in Vienna in 1929 as a student of the vocal pedagogue T. Lierhammer. Concurrently he studied composition with Y. Marx. After his graduation he taught Singing at the State Academy of Music (1929-36) and assisted Professor Lierhammer in Vienna. In 1938 he returned to Bulgaria. In 1940 he joined again the staff of the State Academy of Music as a lecturer. He became full professor (1944), was elected Rector (1948-54) and Dean of the Opera Studies Faculty (1960-74). He worked as a vocal pedagogue at the Conservatories of Peking, Tientsin and Shanghai (1955-58). His students were among the well-known Bulgarian singers as Lyuba Velic, etc.

He composed two operettas; cantatas; chamber music; 50 solo songs; songs for mixed, equal voices and traditional music choir, etc. In the 1940s and 1950s he wrote his best chamber-instrumental works including his Pastoral for flute and piano or Sevdana for violin and piano (which later was transcribed for other instruments), as well as the songs The Blue-eyed Girl, the cycle Bachelor Songs, etc. They are among the emblematic
musical - poetical repertoire for the Bulgarian performers .
-----------------------------------------------------------------------------------
Георги Димитров Златев - Черкин е български вокален педагог и композитор.

Започва да учи пиано на 9-годишна възраст. Като ученик се изявява като основател и диригент на ученически хор. По същото време започват първите му композиционни опити на песни и пиеси за цигулка и пиано.

През 1923 година завършва гимназия в Русе и е приет да следва в Държавната консерватория. Първата му специалност е пиано, а втората - пеене. Негови преподаватели са изявени български музиканти като Иван Торчанов, Добри Христов, Павел Стефанов и Никола Атанасов. През 1925 година прекъсва следването си в София, за да замине за Виена, в Държавната академия за музикално и драматично изкуство, където изучава сценично майсторство и пеене и взема частни уроци по композиция. По време на следването си във Виена Златев-Черкин написва множество солови и хорови песни и няколко инструментални пиеси. Участва като изпълнител н няколко оперни спектакли и това поражда интереса му към вокалната педагогика.

През 1929 година Златев-Черкин се завръща в България, където постъпва като преподавател по пеене в Консерваторията. Между 1936 - 1940 година отново е във Виена, където работи като асистент на проф. Лирхамер и преподава и на някои млади български дарования като Люба Величкова, Любомир Панчев. При повторното си завръщане в България Златев-Черкин отново преподава в Консерваторията като извънреден, а от есента на 1944 година - и като редовен професор. Дотогава творчеството му се състои основно от солови лирически и кратки инструментални пиеси, а след 1944 година започва да пише песни на актуални политически теми и се обръща и към по-големите композиционни форми. В периода 1948-54 година Георги Златев-Черкин е ректор на Консерваторията. От 1955 до 1958 година работи като вокален педагог в Китайската народна република, като преподава в музикалните консерватории в Пекин, Шанхай и Тиен Цин. Там е удостоен с китайския орден „За изкуството и дружбата“.

Георги Златев-Черкин е автор на оперети, кантати, пиеси за пиано, на камерна музика, хорови и солови пиеси и др.

Народен артист е от 1970 г.
----------------
Уикипедия
----------------
Севда - от. тур. "севда" - любов. Името Севдалина има турски произход. Носещите това име имат имен ден на 17 септември - Св. София и дъщерите и Вяра, Надежда и Любов. Името означава любов, мерак и идва от sevdali-влюбен.

Севдалена - от. тур. "севда" - любов

Севдалин - от. тур. "севда" - любов

Севдалина - от. тур. "севда" - любов. Имен ден на Вяра, Надежда и Любов.

Севдена - от. тур. "севда" - любов
-------------------------------------
http://www.imenata.com/

Милчо Левиев - Соната за цигулка и пиано Milcho Leviev - Sonata for Violin and Piano

2011-07-08T23:23:00.002-11:00

Milcho Leviev

" Sonata for Violin and Piano " (1957)

Duo " Fratres " are :

Alexander Nantschev - Violin

Christo Popov - Piano

Thrakia Summer Festival , Plovdiv , Bulgaria 2005

More about Alexander Nantschev and Christo Popov of :

http://www.myspace.com/fratresbrothers

http://www.nantschev.com

http://popov.1point618.com/

---------------------------------------------------------------------------
Milcho Leviev

Biography

http://www.milcholeviev.net/

Award winning composer,arranger, performer( pianist, keyboardist, conductor) and educator of classical and jazz music. DOCTOR HONORIS CAUSA at the Academy of Music and Dance, Plovdiv, Bulgaria (1995) and the New Bulgarian University (NBU), Sofia (1998). Order Stara Planina - 1997 Presidential Award, Bulgaria. La Medale d'or de Academie Internationale des Arts, Paris, France. Lecturer, the jazz studies department at University of Southern California (USC) in Los Angeles, since 1988. Teacher at the GROVE music school, LA 1974 - 1992. Music Director, " Comeback In " jazz club, Venice, CA, 1981 - 1990. 1987 "Dramalogue" winner for Best Musical Director (USA). Arrangement of "Blue Rondo a la Turk", (Dave Brubeck), recorded by Al Jarreau's Grammy winning album of 1982, "Breakin' Away". GRAMMY NOMINATION for Best Vocal Arrangement of Charlie Parker's, "Confirmation", recorded by Manhattan Transfer, 1981, on their album "Mecca for Moderns". Co - leader of the jazz - classical quartet FREE FLIGHT vouted BEST COMBO OF THE YEAR 1982, LOS ANGELES TIMES. Contracted compositions, arrangements and performances for : the AMERICAN JAZZ PHILHARMONIC, BEVERLY HILLS SYMPHONY, SOFIA PHILHARMONIC, the BULGARIAN RADIO SYMPHONY ORCHESTRA, and others. Arranger at Hessisher Rundfunk 1970-'71, Music Director for the Big Band and the pop Symphony of the Bulgarian Nationa RADIO & TV, 1962 - 1966. Composer for Bulgarian Feature, Animated and Documentary Films, 1963 -1968. Critic's Prize, Montreaux Jazz Festival, 1967. Leader and pianist, jazz quartet FOCUS '65 - 1965 - 1970. Music director and composer-in-residense, State Drama Theater in Plovdiv, Bulgaria, and teacher, chamber music at the State Music School in the same town (1960 - 1962). Second Prize, International Youth Festival Composition Competition, Vienna, Austria 1959.

Milcho Leviev is an astounding artist. He has the ability to say whatever he feels with his piano

-ART PEPPER ("Blues for the Fisherman" - Mole Records)

Milcho displayed the same Slavic assimilation with Negio blues as L. Vuckovich and Weather Report's Joe Zavinul, two other Slavic pianists, which prompts me to conclude that somewhere back in their history the Slavs and the Africans shared the same waterhole. Milcho is a most marvelous pianist, a real joy. He plays with beauty and passion, like an ardent suitor singing to his chosen lady.

JON HENDRICKS (San Francisco Chronicle)
Leviev is an amazing musician. His cascading runs and massive tone clusters, all were Touched by an antic inspiration that resembles no other pianist in jazz.

- LEONARD FEATHER (Los Angeles Times)

MUSIC ACTIVITIES:
(1971 - 2007; for activities before this period see summary)

2007 Milcho Leviev and Don Ellis Big Bend – LA, Charlie O's Jazz Club. Voice of America - WILLIS CONOVER TRIBUTE – Paquito D’Rivera and Friends: Milcho Leviev, Horacio Hernandes, George Mraz, Valery Ponomarev – Washington D.C., USA. Milcho Leviev and band jazz concert with special guest Vicky Almazidu – Music Club “Backstage”. Concert at etno festival JULYJAZZ – Smolian with Vicky Almazidu, Eko, Stoyan Yankulov, Misho Yossifov. Concert at JAZZFEST in Bansko with Vicky Almazidu, Dimitar Shanov. Concert at JAZZFEST in Nish, Serbia with Vicky Almazidu, Dimitar Semov, Dimitar Shanov, Ventzi Blagoev and with guest star Nada Knejevich. Bulgarian Premiere of the MULTIPLE PERSONALITIES album at Apolonia Festival in Sozopol. Art Director of Plovdiv’s Jazz Evenings Festival - Concert with Glen Feriss and friends, Concert with Airto Moreira. Balkan tour with Airto Moreira – Rousse, Thessaloniki. The Los Angeles Jazz Institute Presents: Swing into Spring; A Four Day Jazz Festival – A Cavalcade of Big Band Jazz 21 Concerts, 5 Film Showings, 5 Panel Discussions; May 27 Don Ellis Alumni Band Directed by Milcho Leviev; Electric Heart-A Film About Don Ellis-West Coast Premier. Milcho Leviev and Veselin Veselinov–Eko open International Balkan Fever Fest in Vienna at 9 p.m. in Porgy and Bess Club. Special guests will be: Martin Ljubenov and Oto Lehner – accordion, Alexander Vladigerov – trumpet, Andrey Prozoroff – sax, Dimitar Karamitev – kaval. Milcho Leviev will have a Jazz improvisation Workshop for students of New Bulgarian University. The best students in the Workshop will be entitled to enroll Milcho Leviev’s Master Class in November 2007.

2006 Charity concert with Vicky Almazidu, Mitko Semov, Eko and Petar Momchev - "Lumier” hall , National Palace of Culture. Revenues from the concert will be donated for the construction of a monument of Radoi Ralin in Sofia. Concerts in Moscow featuring the grand comeback of Russian saxophonist Alexey Zubov after 25 years of emigration. Joint concerts with Milcho Leviev and Band: “Galina Vishnevska” Opera Hall, Blue Bird Jazz Club. Tour with Vicky Almazidou, organized by Radoi Ralin Foundation: Blagoevgrad, Sofia, Stara Zagora. Charity concert in the town of Elena, with Vicky Almazidou. Revenues from the concert will be donated for the construction of St. Petka Chapel in Elena. Ten-day Master Class in jazz improvisation at NBU. Music Director and leading the closing concert at the 2nd International Festival “Plovdiv Jazz Evenings”. “The Students of the Master” cycle – official presentation of the books “Life in 33/16” by Milcho Leviev and “Given by God” by and about Vassil Kazandzhiev at 18.00 at the “Pancho Vladigerov” museum. Katoomi Quartet Reunion at the Jazz At ‘A’ Frame in Los Angeles. Karen Briggs, Albert “Tootie” Heath, Nedra Wheeler and Milcho Leviev together again after 16 years. Preparatory five-day course for the 2006 NBU Master Class. A concert and seminar at the American Jazz Institute, Los Angeles. Concerts and seminar at the Duke University, North Carolina. Conducting a Concert-Tribute to Duke Ellington and Cole Porter with the Classic Fm Radio Chamber Orchestra (soloist Vicky Almazidu) at the 4th International Jazz Peak Festival. Concerts in Athens, Thessalonikki, Sofia, Rousse, including participation at the 4th International Sofia Jazz Peak Festival and a concert at the American Embassy in Sofia with Peter Erskine, Youtis Kiortsoglou and Vicky Almazidu Quartet.

2005 Leading the Bulgarian jam sessions for the STEP ACROSS THE BORDER international jazz festival at the PORGY & BESS jazz club, Vienna, Austria. Leading a concert dedicated to Radoy Ralin within the SOFIA JAZZ PEAK international festival. Duo pianos concert with Liudmil Angelov.
Concerts of original symphonic compositions with the Sofia Philharmonic and the Burgas Symphony Orchestra. Master Class at NBU (New Bulgarian University) THE SOFIA PHILHARMONIC premiering SONATA 1957 for violin & orchestra, and Vasil Kazandjiev's orchestration of VARIATIONS ON A THEME BY CORELLI (soloist M. Leviev). Music Director of THE FIRST INTERNATIONAL JAZZ FESTIVAL IN PLOVDIV. Music Director of THE DON ELLIS ORCHESTRA REUNION CONCERT at the "Whiskey a Go Go" in Los Angeles.

2004 Playing the piano for THE ELLINGTON REUNION, presented by THE AMERICAN JAZZ INSTITUTE at the Claremont College on 2.9. 2004.
Concerts, and jazz club dates in Bulgaria, and Greece

2003 concerts, and jazz club dates in Bulgaria, Greece, and Russia. Solo piano concert at Claremont College California. NBU master class.

2002 concerts at the BIG CONSERVATORY HALLS in Moscow, and St. Petersburg .
Honorary professor, NBU (NEW BULGARIAN UYNIVERSITY), 10 days master class at NBU.

2001 10 days master class on "Formal, aestetical & social aspects of jazz music at NBU (New Bulgarian University) ; concerts in Turkey,Bulgaria, and Brazil (with SAO PAULO JAZZ SINFONICA)

2000 concerts, and club appearences with trio LESENTU, Herbie Mann,
Jack Sheldon, and others.

1990 - 2000 lecturer on modern music at ELDER HOSTEL, Desert Hot Springs, California.

1999 Soloist, the Nuremberg Philharmonic; Concert of original chamber music in Sofia;
Closing the month of European Culture in Plovdiv; International jazz festival in Bansko.

1998 Leviev / Slon quartet, featuring Randy Brecker, Herbie Mann and Benny Golson at VARTAN JAZZ, Denver, Co.

1997 Gala 60th Anniversary concert at the NATIONAL PALAS OF
CULTURE, Sofia, Bulgaria. Concert tours in Switzerland, Austria and Germany.

1994 - 1996 Tours in Bulgaria, Israel, Switzerland and Germany
.
1993-1995 President of the Jury - International TV-Music Films Festival('94 & '95) in Blagoevgrad, Bulgaria. Solo piano recital at Seal Beach Chamber Music Festival, California.

1990-1993 European solo tours (France, Germany, Switzerland, Bulgaria) including seminars conducted at the BASEL JAZZ SCHOOL, and theVARNA INTERNATIONAL MUSIC FESTIVAL.Composed and performed "Orpheus Rhapsody" for piano and orchestra (commissioned by the National Endowment of the Arts for the American Jazz Philharmonic)

1983-1989 Japan tours with bassist Dave Holland. L.A. Theater Center- Expanded arrangement of "Rhapsody in Blue" for Valley Master Chorale and All-Star Jazz Combo, arranger and soloist). European tours 1985and 1986. "Sympho-Jazz Sketches" ( commisioned by the American Jazz Philharmonic) Dorothy Chandler Pavilion (composer and soloist)

1980-1983 Co - leader"Free Flight" (Playboy Jazz Festival and other concert venues, the TONIGHT SHOW, and recipient of the LOS ANGELES TIMES BEST COMBO OF THE YEAR AWARD, 1982. Played and / or recorded with Charlie Haden, Joe Farrel, Eddie Harris, James Newton, and others.

1971-1979 Toured and/or recorded with: Lainie Kazan (music director ), John Klemmer, Art Pepper, Gerald Wilson, Bill Holman, Eddie Jefferson,Mark Murphy, Ernie Andrews, Michael Franks, Willie Bobo, RoyHaynes, Billy Cobham, Carmen McRae, Airto, Flora.Keyboardist, composer and arranger with the DON ELLIS ORCHESTRA ( 1971 - 1976)

FILM SCORES:

1999-2000 Letter to America (international production -Bulgaria, Holland, Hungary)
1992 Chickpeas - Directed and Produced by Nigol Bezjian (USA)
1963 - 1969 *) Men, Tiny Secrets, Autumn Sun, The Eighth, Monday Morning (Shown at L. A. Film Expo after being banned by Communist regime for 25 years), Dangerous Flight, A Hot Noon, Detour (First Prize at International Film Festival, Moscow), Iconostasis (Shown at the Museum of Modern Art (N.Y.) Numerous cartoons and documentaries. Satirical serial 'FOCUS'.
*) Produced by Bulgarian Feature Film Studios)

TELEVISION SCORES:

1973 Doctor's Hospital ( Co - writer w/ D. Ellis ) serial, UNIVERSAL.
1962 - 1968 Numerous Bulgarian documentaries and shorts.

MAJOR COMPOSITIONS:

LETTER TO AMERICA (suite from the motion picture) for choir & chamber orchestra (2000)
CHICKPEAS (suite from the motion picture) for jazz and string quartets (1992)
THE GREEN HOUSE cantata for twelve voices and jazz trio (1991)
ORPHEUS RHAPSODY for piano jazz trio and symphony orchestra (1988)
THE GOLDEN FLEECE for piano and big band ( 1984 )
SYMPHO-JAZZ SKETCHES for jazz combo and symphony orchestra (1982)
ELEVEN INVENTIONS for instruments, or voices (1978)
A CHILD'S DAY suite for piano (1976)-arrangements for woodwind quintet and string quartet
ISSAC'S TOUCHSTONE for piano and symphony orchestra (1975)
MOODY MODES for jazz orchestra (1974)
WOLFGANG FOR ALL SEASONS for french horn, tuba, and jazz orchestra (1972)
SLADKA PITKA for jazz orchestra (1970)
NESTINARE suite for big band (1970)
BALKAN COWBOY suite for sympho-pop orchestra (1969)
ANTI WALTZ for big band (1966)
MUSIC FOR BIG BAND AND SYMPHONY ORCHESTRA (1966)
CONCERTO FOR JAZZ COMBO AND STRINGS (1965)
BLUES IN 9 for big band ( 1963 )
STUDY for big band
THE ROSES musical (1962)
STRING QUARTET (1960)
A LITTLE OLD TIME MUSIC for symphony orchestra (1959)
SONATA FOR VIOLIN AND PIANO (1957) orchestral version (1988)
VARIATIONS ON A THEME BY CORELLI for piano and symphony orchestra (1956)
PIANO SONATINA ( 1955 )

MAJOR ARRANGEMENTS AND ORCHESTRATIONS:

SHEHERAZADE (2000), after Rimsky Korsakoff, a jazz suite; AMERICAN SONGBOOK (1987) for choir and orchestra; RHAPSODY IN BLUE (Gershwin,1986) for choir and jazz combo; GENERAL LAVINE-ECCENTRIC (C. Debussy) and FOXTROT (Vladigerov) for symphony orchestra (1969); FANTASY ON PORGY AND BESS (Gershwin, 1964)

REFERENCES:

2000 OUTSTANDING MUSICIANS OF THE 20TH CENTURY-1ST EDITION
(IBC - International Biografical Center, Cambridge, England, 2002)
DICTIONARY OF INTERNATIONAL BIOGRAPHY 27th edition ( IBC,Cambridge 1999
THE GROVE DICTIONARY OF JAZZ ( The New Grove, London, 1999 )
FIVE THOUSAND PERSONALITIES OF THE WORLD ( ABI 1996 )
ROUGH GUIDE TO JAZZ (UK - 1995)
INTERNATIONAL WHOХS WHO IN MUSIC, VOLUME 2-POPULAR MUSIC
(International Biographical Centre, Cambridge, England, 1996)
THE GUINNESS WHOХS WHO OF JAZZ (Guinness Publishing, LTD, 1995)
JAZZ LEXICON (Handbuch 6317, Germany 1991)
RECLAMS JAZZFUEHRER (Stuttgart 1990)
THE NEW GROVE DICTIONARY OF JAZZ ( The New Grove, London, UK, 1989)
PEOPLE IN JAZZ- keyboard improvisers of the 19th&20th centuries, by Bill Lee (Columbia Pictures Publications, 1984)
LEONARD FEATHER'S ENCYCLOPEDIA OF JAZZ in the seventies (Horizon Press, New York, 1976)

PUBLICATIONS:

A CHILD'S DAY for 2 guitars, arr. by Dusan Bogdanovic (DOBERMAN. YPAN, Canada 2004)
MILCHO LEVIEV/, piano music - from 1958 t0 1998 (VEDA SLOVENA, Bulgaria,2003)
PAVANE FOR A TRUE MUSICAL PRINCE ( DON'S SONG ), and
FOR FREDERICK & BILL ( IN TIME ) for jazz choir ( UNC Press, Colorado 1991 )
TRAVELERS for voice & piano ( lyrics ), ( Union of the Bulgarian Composers, 1990 )
MILCHO LEVIEV / 38 JAZZ THEMES ( Muzika, Bulgaria - 1990)
A CHILD'S DAY and EIGHT 2 VOICE INVENTIONS for piano (Muzika, Bulgaria 1990)
A TWO VOICE INVENTION AND KEYBOARD ETUDE IN BASS CLEFF forpiano ("Keyboard" magazine, 1985 )
MILCHO LEVIEV/ FAKE BOOK (Dick Grove Publications, 1982) THE NEW RHYTHM BOOK - 2 chapters, by Don Ellis (EME 1974 )
MILCHO LEVIEV/ EIGHT JAZZ PIECES,(Art & Science, Sofia, Bulgaria 1968)
SONATA FOR VIOLIN & PIANO (Arts & Science, Sofia, Bulgaria 1968)
TOCCATINA FOR PIANO (Art & Science, 1960)
12 JAZZ PIECES ( In Love again, Maybe, All Youth is New, Bossa Nova, Blues in 10, Monday Morning, Anti Waltz, From 6 to 8, Autumn Sun, Deviation, Tiny Secrets, Passacaglia ), Union of the Bulgarian Composers, 1964 - 1968 )
STUDY, BLUES 9, and BLUES IN 9 ( Moderne Rhythmen, Lied der Zeit, Berlin, 1967.

Compositions, arrangements and articles in DOWN BEAT, KEYBOARD, THE PIANO STYLIST, PIANO TODAY and other magazines worldwide.

Vasil Belezhkov - " Concerto for classical & electric guitar and orchestra " (1st movt.)

2011-07-07T18:13:00.000-11:00

" Concerto for classical & electric guitar and orchestra "
- the first of its kind symphonic work by Bulgarian composer.

The Academic Symphonic Orchestra
conductor: Lyubomir Dener Jr
soloist: Vasil Belezhkov (classical & electric guitars)
The National Music Academy 'Prof. Pancho Vladigerov' Concert Hall
20th November 2009

Made in Bulgaria :)

Vasil Belezhkov - " Concerto for classical & electric guitar and orchestra " (2nd movt.)

2011-07-07T18:01:00.001-11:00

Музикантът Васил Бележков: " Всеки инструмент има своя природа "

Музикантът Васил Бележков е роден на 13-ти март 1984-та година в град Пловдив. Популярен най-вече като китарист на група "Епизод", Бележков има доста постижения в своята лична музикална история, някои от които са събития, с които малцина, далеч по-опитни музиканти, биха могли да се похвалят. Рок, симфонична музика, фолклор - Васил Бележков, за когото ограничения в музикалните стилове няма и той умее да прави истински красиви неща.

С каква асоциация бихте желали хората да свързват личността Васил Бележков?

Хората, които ме познават, сигурно ме свръзват с различни неща, а едно от нещата, с които се надявам, че биха направили асоциация, е дипломната ми работа по композиция – „Концерт за класическа и електрическа китара и оркестър”. Това е първият в българската симфонична музика инструментален концерт за такива солиращи инструменти и е нормално, когато направиш нещо за първи път, да ти се иска да те запомнят с него.

Имахте проблеми с вземането на своята диплома... Във вас ли е вече тя?

Да, след намесата на едно телевизионно предаване. Оказа се, че това, дето уж не можело да стане за една година, стана факт само за два дни. Но защо трябваше да стигам дотам, че да получа това, което съм си заслужил с честен труд? Аз за две години написах симфонична партитура от 140 страници плюс още няколко произведения (започвайки всяко от нулата), а някои представители на българската администрация за една година не могат да напечатат 4 странички формат А5 при предварително известна информация.
Как се стигна до вашето присъединяване към група „Епизод”?
Когато „Епизод” се разделили с Драгомир Драганов, баскитаристът на групата Симеон Христов се обърнал за помощ в намирането на гост-китарист за вече ангажираните концерти към своя адаш и „събрат по оръжие” проф. Симеон Венков – преподавател по контрабас и баскитара в отдел „Поп и джаз музика” на НМА „Проф. Панчо Владигеров”. Той казал на нашия Мони, че след малко ще пита Цецо (още не става ясно кой е този Цецо). А пък г-н Цветан Недялков, защото именно за него става въпрос, не бил информиран, че се търси човек за рокгрупа и първо им пратил човек, който свирил евъргрийни по хотели и кораби. Симеон Христов разбрал, че е станало някакво недоразумение и се обадил на въпросния Цецо (без да знае, че това е Цветан Недялков – китарист на „Куку бенд” и мой преподавател по китара в отдел „Поп и джаз музика” на НМА) да му обясни ситуацията. Тогава той отвърнал на Мони, че в конкретния момент при него има само един студент, който свири рокмузика – Стив Вай, Джо Сатриани и т.н. и после ми се обади и на мен. А като минаха първите ми 2-3 концерта като гост-китарист на „Епизод”, аз реших да се възползвам от поканата да бъда член на групата и да участвам в създаването на новия албум – „Народът на Дуло”, който излезе през октомври 2010 г.

Кой е инструментът, който най-силно докосва душата на музиканта Васил Бележков?

Преди всичко китарата, разбира се – и класическата, и електрическата. Също така и народните инструменти – моят по-млад брат Кирил свири на кавал и все още си спомням как самият Стоян Величков (само 8 месеца преди да почине) му каза: „За мен ти си завършен кавалджия – оттук нататък може да научиш единствено някои тънкости и детайли” ... или нещо в този смисъл. Аз като китарист и почитател на народната музика много обичам да свиря и на тамбура – не знам дали ви е известно, но преди инструментът се е казвал „булгарИя” – сещате се защо, предполагам. Иначе като композитор обичам всички инструменти, защото всеки от тях си има свой чар, своите слаби и силни страни, своя природа – само трябва да се докоснеш до нея и да я усетиш, за да може после да я пренесеш и в музиката, която пишеш.

Вие сте пловдивчанин. Вдъхновява ли ви творчески родният град?

Имам доста спомени от родния си град Пловдив – и детството, и ученическите години след това – катеренето по хълмовете (особено по някои от стръмните пътечки заедно с брат ми), разходките из парковете Лаута и Гребната база (бях жив свидетел на европейската титла на Николай Бухалов през 1997 г.), Стария град с всичките епохи и етноси, които са дали отражение на цялостния облик на Пловдив ... Не мога да посоча конкретно произведение, което съм посветил на Пловдив, но това да съм пловдивчанин е неразделна част от моята същност. Иначе все едно да си дърво без корен.

Доста изпълнители се занимават показно с благотворителност. Това някакъв PR ли е, мода, или наистина „Звездите имат сърца”?

Не мога да отговоря еднозначно – всеки човек е различен и двама души биха могли да направят едно и също нещо по различни подбуди. Със сигурност има и от едните, и от другите.

С музиката на кои творци израстнахте вие самият?

Й. С. Бах, В. А. Моцарт, Бетовен, Берлиоз, Р. Щраус, Н. Римски-Корсаков, Мусоргски, Дебюси, М. Равел, Стравински, Барток, Шостакович, Прокофиев, Владигеров, Стайнов, Големинов, Румен Сираков, М. Джулиани, М. Каркаси, Н. Паганини, И. Албенис, Х. Родриго, Фр. Тарега, Х. Турина, Е. Вила-Лобос, Р. Диенс, Н. Кошкин, А. Круисбринк, Ричи Блекмор, Дейвид Гилмор, Ерик, Клептън, Марк Нофлър, Пако де Лусия, Стив Вай, Джо Сатриани, Стив Морс, ...

Занимавате ли се с други проекти, извън „Епизод”?

Откакто съм китарист на „Епизод” това ми е основният професионален приоритет. Всичко друго го съобразявам с това. Иначе през годините съм вършил различни неща в областта на музиката и по-конкретно на китарата. Автор съм на пиеси за класическа китара, някои от които бяха издадени преди около 3 години, а също така преподавам китара. Един от проектите, за които вече споменах – „Концерт за класическа и електрическа китара и оркестър”, ми даде възможност за първи път да изпитам усещането да свиря заедно с истински жив симфоничен оркестър зад гърба си и да чуя свое симфонично произведение в концертно изпълнение.А през пролетта на 2010 г. имах възможността да се докосна и до театралната музика чрез една постановка, в която с Иван Лечев от ФСБ свирим на акустични китари.

Вярно ли е, че сценичната треска се изживява преди всяко излизане пред публика?

Винаги има тръпка в това да излезеш пред публиката и да осъществиш контакт с нея чрез музиката. Преди да излезеш усещането е като за първи път, а когато се качиш на сцената ти се иска да свириш, сякаш е за последно.

Какво говорите с музиката си? Вие правите аранжиментите на група „Епизод” заедно с Мони, какво говорите лично вие с това, което влагате в аранжирането?

Същността на аранжирането е, най-общо казано, създаването на инструменталните партии, които съпровождат пеенето и в известен смисъл го допълват. Аз лично съм привърженик на мисълта, че „музиката започва там, където свършват думите” и в този смисъл чрез китарните партии се опитвам да пресъздам моето усещане за нещата в нашия свят (в случая – усещането за текста и мелодията на дадена песен) – такова, каквото не бих могъл да пресъздам по друг начин.
--------------------------------------------------------------------------
from

http://trs.blog.bg/muzika/2011/01/10/muzikantyt-vasil-belejkov-vseki-instrument-ima-svoia-priroda.664986